Страници

петък, 13 октомври 2017 г.

Бретцели/панделки с изненада




   Изисква ли се особена прецизност,търпение и старание никога не ми се получава.Много ми се искаше бретцелите да се получат на вид като от оригиналната рецепта,но не и не.За свое малко оправдание ще кажа,че все пак тестото на колегата кулинар е идеално разточено на гладка лента.Това нещо с колежката точилка не можахме да направим.
   Ако пренебрегнете вида,който стана повече като панделки,за вкуса гарантирам.Не само стават за ядене,ами и за преяждане.Особено докато бяха топли половината изчезнаха доста бързо.А и това,че на мен не ми се получиха красиви,не означава че и при вас ще са така.



Какво използвах аз:

мая прясна - 10 грама
брашно - общо три чаени чаши
топла вода - общо една чаена чаша
олио - три супени лъжици
захар - една равна супена лъжица
сол - една чаена лъжица
нарязана на ситно шукна - около две трети чаена чаша
настърган кашкавал - една чаена чаша
жълтък разбит с малко вода за намазване

Замесих си меко и еластично тесто.
Маята шупна заедно с равна супена лъжица захар,две супени лъжици брашно и четвърт чаена чаша топла вода.Времето е десетина минути.
Добавих оставалото брашно,олиото и топлата вода.Размесих.
Оставих да втасва на топло.Аз ключвам фурната на 50 градуса и пъхам вътре като вратата на фурната е леко отворена.Нещо като имитация на топла стая.
Тъй като плота ми не е голям разделих тестото на три парчета и разточвах на тънки кори.
Корите нарязвах на ленти върху които слагах шунка и кашкавал.
Всяка лента се прегъва,краищата се притискат добре.(вижте снимките,а и оригиналното клипче)
Подреждат се в тава върху хартия за печене във форми на бретцели или панделки
Всеки бретцел се намазва със смес от жълтък и вода и се поръсва кашкавал.
Пекох на 190 градуса 20 минути.



* Знаете как е с тестото,винаги слагайте една част от брашното и после добавяйте при месенето.Понякога не трябва цялото количество,понякога си иска още.
* Може да се използва всякакъв вид колбас и кашкавал,като количеството може и да е повече,стига да остане вътре.
* Размера също е по желание.При мен се получиха общо седем по-големи бретцела.






Ако рецептата Ви харесва и искате да я споделите,действайте :)

Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям Ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:



петък, 6 октомври 2017 г.

Словения,където камбаните изпълняват желания 1ва част /Постойна и Предяма/

   Почивни септемврийски дни,прекрасно време и Словения.На това аз му казвам перфектно стечение на обстоятелствата.Добавете и за разкош хърватските Плитвички езера,за които вече разказах и показах тук:



   Три милиона години не са шега работа.За толкова време се е оформяла пещерата Постойна яма.
Снимките,тези които се получат разбира се,не могат да предадат колко огромна и красива е пещерата вътре.Сега като гледам моите,ако не съм била там,изобщо не може да се усети тази грандиозност,която се вижда на място.Тези от Вас,които са били знаят,а на другите пожелавам да я посетят.Дори да не си падате много по пещери като мен,тази си заслужава.
   Това е пещерата с най-дълъг туристически маршрут в света 5,23км.,но не се стряскайте,една част от тези километри се минава с електрическо влакче,а тази която е пешеходна натоварва толкова, че да се стоплите и да не усещате постоянната температура от 10 градуса вътре.
   Релсите за влакчето,което дава възможност на посетителите да се насладят на всичките невероятни образувания на пещерата без да губят ценни калории са изградени през 1872 година,като първите вагони са били бутани от самите гидове.Да разказваш ли,да буташ ли...Следва пускането на дизелов локомотив,които да движи композицията,но представете си димящ влак в пещера какви поразии може да сътвори.Затова сега влакчето е електрифицирано и се движи без да тежи на съвестта на никой.
   Пешеходната част също не тежи на никой,защото алеите са покрити с бетон така,че е абсолютно невъзможно да се подхлъзнете,дори да сте с неподходящи обувки и въпреки някои доста големи наклони,които има на места.
   Освен подземната железница има един обитател на пещерата,който също се радва на голям интерес.Това е едно земноводно,наричано човешка риба.Протеят както всъщност му е името живее дълбоко в пещерни води и да се срещне случайно е почти невъзможно.Това е амфибия,приспособила се към живот на пълен мрак,която има интересни белези и още по интересна способност да издържа без хранителни вещества до десет години.В пещерата за радост на някои туристи са сложили няколко екземпляра в голям аквариум.Същият този аквариум има камери,от които много добре се вижда протеят и според мен няма нужда да бъде излагано пред всички,още повече пред телефоните на китайските туристи,които въпреки молбите и забраните никога не изключват светкавиците,които побъркват горките същества.
   Да не забравя да ви кажа,да се усмихвате когато влизате в пещерата.Защото има фотографи,които ще ви снимат и след като излезете от пещерата,може да си купите срещу 5 евра за спомен снимката направена като колаж с някои от образованията в пещерата.
   












   Замъкът "Предяма" .Преди време когато не се бях интересувала по-задълбочено и само прелиствах оферти за екскурзии в този район си мислех,че този замък е входа за пещерата Постойна яма.Защото винаги са заедно на снимки.А причината е,че се намират само на няколко километра един от друг.Да видиш единия обект без другия,някак не върви.Затова и след като излязохме от пещерата,се отправихме към замъка.
  Замъкът много интересно е буквално част от скалите и пещерите зад него.Както в един момент преминаваш през стаи,така в следващия си в коридор и изкачваш изсечено в скалата стълбище.Замъка е свързан с пещери и тайни проходи,които излизат някъде далече от официалния вход.По тези проходи някога са доставяли провизии при една обсада и така замъка е оцелял дълго време.Можел е и още,ако вътрешни хора не бяха предали цялата работа,но това е проблем на словенската история.
   Замъкът е много впечатляващ отвън,това е факт,но докато се разхождате вътре или по скоро катерите стълбище след стълбище,не може да не забележите разни детайли,които мен страшно ме впечатлиха.В дневната,така да я наречем където са показани ежедневни занимания има дървена детска проходилка от едно време.Горе в кухнята е имало специално издълбан отвор и тунел в скалата където са изхвърляли боклука.Пак там пред един прозорец има мивка с канал навън където да се изтича мръсната вода.За човек,които прекарва известно време в кухня,нямаше как да не ме впечатлят тези подобрения.
   В замъка има зала където съда е отреждал,кой ще живее и кой ще умре.Като пак там през една вратичка осъдения на смърт директно е бил изхвърлян в пропастта.За тези,които не са си признавали веднага вината има зала за мъчения,която е озвучена много реалистично.И доста след като се изкачвахме нагоре чувахме викове и стенания,така за атмосфера.
   Тук е момента да спомена за първата камбана изпълняваща желания,която ударих в Словения.Тя се намира на един от етажите,поставена в един отвор гледащ навън.Нали знаете, дали ще е хвърлена монета във фонтан,дали ще търкаме гърди на Жулиети,винаги има нещо което да ни гарантира завръщане или сбъдване на желания.Аз толкова се бях замислила как да застана за снимка когато я удрям,че забравих за желанието си.После обаче издебнах да няма много туристи и повторих упражнението,този път с пожелание.Туристи,какво да ни правиш.














СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

сряда, 4 октомври 2017 г.

Пилешка супа за гладни ценители

   Правя супи най-различни и всичките ги обичам,защото аз съм човек на супата.Занасяли са се с мен,че и супа от пирони да ми дадат,ще си капна оцет вътре и ще си я изям с кеф.
   Някои супи са по-течни,други имат за цел да сгреят организма,трети са допълнение към менюто,други като тази,са гъсти и хранителни.С една купа и филия хляб и сте заситени за часове напред.
   И винаги се сещам за оня виц,защо се предписвала пилешка супа при грип.Защото те пилетата така са наблъскани с антибиотици,че супата директно си става лечебна Ха ха ха малко черен хумор за начало.



Какво е необходимо

половин пиле
два картофа
морков
зелена чушка
червена чушка
парче целина 
домат/доматена паста- 1 с.л.
дребни макарони
червен и черен пипер
сол
яйце
кисело мляко - 4с.л.
прясно мляко - 1 непълна ч.ч.
брашно - 2 с.л.
оцет
олио
магданоз


  • Сварявам пилето.Аз го варя в тенджера под налягане за 20 минути,слагам и сол за да се овкуси месото.
  • Нарязвам зеленчуците на кубчета и ги задушавам в лъжица олио и малко вода (без доматите).Не да се запържват, а да се задушат и да омекнат по-бързо при готвене.
  • Прибавям накъсано пилешко месо,разбърквам.
  • Добавям разтворена в малко вода доматена паста или нарязан на ситно домат.
  • Заливам с пилешки бульон разреден с вода 3:1.На три купи гъст бульон добавям една купа вода.Разбира се,може и само бульон.
  • Добавям макароните или каквато паста използвам (обикновено използвам фиде или начупени спагети,но идеята на тази супа да е много богата и хранителна,освен това така се сгъстява допълнително)
  • Оставям на слаб огън да се готви докато макароните и картофите омекнат.
  • Добавям нарязания магданоз преди да застроя супата,за да си пусне аромата.
  • Приготвям застройката.
  • Разбивам яйце с четири лъжици кисело мляко и две лъжици брашно (ако е запечено още по-добре).Добавям и една непълна чаша прясно мляко.
  • Добавям оцет около една супена лъжица и разбърквам добре.
  • Взимам от горещата супа и добавям при засторйката.Когато температурите на застройката и супата се оеднаквят,застройвам супата.
  • Оставям супата още няколко минути на котлона и в момента,в който ще заври изключвам.Това е заради яйцето и брашното.
  • Винаги оставям готовите супи десетина минути "да си починат" преди да сервирам.
* Количеството на различните зеленчуци е на вкус.Аз обичам повече картофи и червена чушка и по малко целина,но ако обичате други комбинации,действайте си с тях.
* През лятото използвам пресни зеленчуци,а за зимата специално за тази супа си замразявам нарязани на кубчета червени и зелени чушки.
* Когато се използва паста,тя допълнително сгъстява супата тъй като нишестето в нея си остава вътре,затова преценете как ви е на гъстота когато добавяте брашно в застройката.
* Застройката става още по-вкусна ако си имате препечено брашно.Понякога си правя някакво количество,което съхранявам в бурканче и използвам за супи.Приготвя се като в намазнен тиган се сложат няколко лъжици брашно и се бърка докато се запече.Това е момента когато стане леко златисто.Не трябва да става кафяво в никакъв случай.Идеално за сгъстяване на супи и яхнии.






За други рецепти и екскурзионни истории,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

неделя, 1 октомври 2017 г.

Морски обиколки в синьо и бяло / 3та част - апокалипсис на остров Патмос/



   На екскурзиите най-много харесвам малките спирки.Тези които са уж между другото или пък се посещават защото са попътно.В много от случаите те се оказват много по-интересни и с повече атмосфера от тези,заради които сме тръгнали на екскурзията и тези,които не слизат от туристически класации за най-желани дестинации.
   В тази екскурзия/круиз тази неочаквана спирка се оказа остров Патмос.Преди тръгване прочетох,че има манастир,на снимките пък се виждаше някаква крепост високо на хълма.Уж манастир,а не изглеждаше като такъв.С една дума,не очаквах да ме впечатли кой знае колко.Просто остров с история, на който щяхме да акустираме и едва ли не най-интересното от него очаквах да бъде самото слизане от кораба,което щеше да се осъществи с лодки,а не директно на пристанището.
    Да,ама не стана точно така.





   Патмос е наричан Йерусалим на Егейско море и виновен за това е Св.Йоан Богослов.Заточен на този остров (някак си причината за заточението се губи насред самото му присъствие на острова),той написва Откровението или Апокалипсиса,което както прочетох за да не се изложа,е последната книга от Библията и е единствената пророческа книга от Новия завет(апокалипсис означавало пророчество).С това събитие са свързани двете главни забележителности на острова.Пещерата,където е живял и е наречена Пещерата на Апокалипсиса и манастира построен в негова чест.


   Изкачването до манастира-крепост стана с автобуси.Пътя не е много,но продължи доста защото шофьора се поздравяваше с всеки един с който се разминавахме.На малък остров хората са или роднини или съседи,а не върви да ги подминеш.
   В началото на стръмната каменна уличка отвеждайки ни до касата на манастира има магазинчета за сувнири,където се оказа че един от задължителните (според водача) е камъче с икона,символизиращо пещерата където е живял Йоан Богослов.Според големината са от две до пет евро,така че ако са ви интересни такива сувенири,си вземете.Долу в селището бяха по скъпи,изненадващо.
   Манастира мен лично ме изненада,защото отдалече изглеждаше по голям и внушителен.Той се намира около малък каменен двор,а много врати водят за различни помещения,включително и към манастирската църква.Има музей,който е включен в цената на посещението и където са изложени различни религиозни вещи,икони,свещенически дрехи.
   Излизайки от манастира пред вас се открива най-страхотната гледка към морето и острова.И този невероятен син цвят на водата.
   И мелници има на острова.Те са високо близо до манастира.Те не са стари както тези на Миконос,построени са за туристите да имат какво да снимат.Но са си красиви и наистина стоят добре на снимка.
   А долу в градчето до пристанището беше истинския живот на острова.Разходихме се по тесните улички,хапнахме гръцки сладолед,гръцки сладки от една сергия на площада където предлагаха домашно приготвени тестени изделия.Вмъкнахме се в няколко сувенирници, от които си взех миксове от поправки за гръцки ястия и стана време да се връщаме на плаващата ни къща.
   Ще си го помня Патмос,като малката но много красива спирка в малкия ни морски круиз.
























СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...


Първа част: https://svetlalola.blogspot.bg/2017/09/1.html

Втора част: https://svetlalola.blogspot.bg/2017/09/2.html