Страници

сряда, 16 септември 2015 г.

Португалия - слънчевият ъгъл на Европа

   Преди време гледах репортаж за Португалия,не помня за какво,но помня един португалец,който се оплакваше,че страната му била забутана в ъгъла на Европа.Ъгъл,ама какъв ъгъл само...Окъпан от слънце и цветове,ъгъл на морски пътешественици,злато и съкровища,ъгъл който дори едно страховито природно бедствие не е могло да промени.
  Преди да се забия и аз в този ъгъл си мислех,че Португалия няма да ме впечатли много.Голяма грешка,добре че я поправих.Градовете,хората,традициите им, музиката им,храната им всичко е впечатляващо и различно,тяхно си.
   Не случайно споменах за природно бетствие.До голяма степен всичко, което се вижда сега в тази страна и най вече в столицата Лисабон, е това което е оцеляло и което е възстановено от голямото земетресение през 1755 година.Последвано от мощно цунами това е едно от най-разрушителните земетресения изобщо в Европа.За един миг дворци,катедрали,сгради,къщи изчезват,а тези които остават са били унищожени от пожари или пометени от цунамито.Загиват повече от 80% от жителите на Лисабон.Може би на това голямо премеждие се дължи голямото спокойствие на португалците.Какъв е смисъла да се ядосваш,да бързаш,ако не се знае какво може да се случи в следващия момент.
   Преживели бедствието португалците много бързо се възстановяват.Столицата Лисабон е възродена само за няколко години и за първи път в света при построяването на сгради се използват конструкции срещу земни трусове,а улиците са павирани така,че водата да се оттича между блокчетата и по този начин да се намали всяка опасност от наводнения.
   Екскурзията ми до ъгъла на континета започна с полет до Мадрид и след това с автобус до Лисабон.Още с навлизането в страната се усеща нещо по различно.Навсякъде около пътищата се виждат насажденията от коркови дъбове.Това е първото нещо,което научих за Португалия.Тук  се добива над половината от корка в целия свят.Коркът е възобновима суровина,защото се добива от кората на корковия дъб и след като свалят кората на едно дърво,на нейно място започва да се образува нова.Умно,а? Много реколти от едно дърво.А от корк освен тапи за бутилки,се произвежда какво ли не.От обувки и чанти до подови настилки.
   Хотела ни беше в курорта Коща Да Капарика близо до столицата, на брега на океана.Много обичам така, когато хотела е някъде извън основен град.Това добавя още едно място към екскурзията.А да спиш на брега на океана е неописуемо,а да се разхождаш по брега му незабравимо.Да ви кажа,усеща се че не е обикновена солена локва.Такъв простор и необятност е този ми ти океан.



   Столицата Лисабон или както се изговаря на португалски Лижбоа е много красив и слънчев град.Ако си отделите няколко дена за Лисабон,няма да останете разочаровани.Манастирът Жеронимуш,построен в чест на завръщането на Вашку Да Гама,но не от село Рупча,а от Индия (не се стърпях да напомня за култовия бг-сериал),Кулата Белем и паметника на Откривателите,намиращи се на мястото откъдето са тръгвали големите морски експедиции,железния асансьор "Санта Жуста",който е построен от един от чираците на Айфел,останките от катедралата,които се виждат на един хълм над града са само част от забележителностите.Непременно трябва да се видят,ако не и да се пресекат мостовете над река Тежу, "Вашку Да Гама",който е най-дългия в Европа и "25ти април",от който пък се вижда статуята на Христос,като тази в Рио.Не на последно място е и Океанариума,в който се гледате очи в очи със странни океански създания.Не трябва да пропускате да се снимате и с жълтите трамваи,символи на града и които се виждат на всички картички от Лисабон.А когато се изморите,задължително пийте кафе с малките сладкиши Pasteis De Nata,без които пребиваването в Лисабон не е завършено.







   Лисабон е прекрасен,но останалата част от Португалия е не по-малко красива.От втория по големина град Порто,останах наистина очарована.Старият квартал,обявен за паметник на Юнеско,Борсата с великолепните си зали,Катедралата,в която могат да се видят съкровища донесени от новите земи и разбира се дегустацията на виното порто или портвайн,което се произвежда тук по поречието на река Доуро.






    Синтра - може би това е мястото в Португалия,за което думите са излишни,дори снимките са неспособни да покажат колко е очарователно.От всичките забележителности тук,за които един ден не е достатъчен,а ние имахме и по-малко след голямо главоблъскане реших да разгледам двореца Пена.Кацнал на високо,той е заобиколен от уникален парк с вековни дървета,цветя,водопади и поточета,а от него се разкрива невероятна панорамна гледка към океана.Дворецът Пена може да се стори малко странен на хората свикнали със сивите и мрачни замъци и дворци на Европа,защото той не прилича на нито един друг замък по света.Аз не съм видяла достатъчно за да правя сравнения,но си мисля,че е така.Защото такъв цветен и весел замък май няма другаде.Преди векове на мястото където е построен двореца е имало параклис посветен на Дева Мария от Пена,по късно е имало манастир,който също не бил пожален от голямото земетресение.Дворецът в този му вид е посторен от принц Фердинанд и е смесица от различни стилове,което допринася за неговата неповторимост.






   Един ден посветен на Фатима,Баталя,Назаре и Обидош.Един ден,в който ни валя такъв непрекъснат и проливен дъжд,че замалко да се отчая,че изобщо ще имам нормална снимка.В Назаре беше истински порой,като че ли небето се продъни,а който е бил там знае че при хубааво време стават невероятни снимки от високите скали към брега.Назаре е град с широки плажове и океан с високи вълни,райско място за сърфисти.Във високата му част е стария град.Там в хубаво време на площада местни жени в традиционни носии характерни само за този край продават сладкиши.Носиите представляват поли с много фусти под тях в най-различни цветове.Видях ги как изглеждат на многобройните сувенири в магазините.Тук се намира бароковата църква Nossa Senhora da Nazaré,където се съхранява чудотворна икона на Дева Мария.


Снимка,която намерих в нета за традиционното облекло на жените в Назаре и което може да се види най-добре само от този ъгъл
   В Баталя се намира манастира Санта Мария Да Виктория,който със своята архитектура и пищност не случайно е включен в списъка на световното културно наследство на Юнеско.Строен е повече от 150 години по времето на различни крале.



Недовършената църква на манастира

   За Фатима е излишно да ви говоря.Фатима е място за поклонение Станало известно с това че на 13 май 1917 година Дева Мария се явява на трите овчарчета Лусия дош Сантош, Жасинта и Франсиско Марто.Това е град,в който всичко е свързано с поклонничеството и с това че всяка година тук се изсипват стотици хиляди поклонници идващи с надеждата да бъдат излекувани.За историята за чудото на Фатима и пророчествата,които се казват на едното овчарче има писано много.Самият комплекс посторен на мястото където Дева Мария се явява на трите овчарчета е огромен.И дори в проливен дъжд какъвто се лееше в този ден хората не бяха малко.Палеха свещи,молеха се,дори минаваха на колене цялото това място.




   Обидош или вечния сватбен подарък за кралиците на Португалия.Традицията започва преди векове когато краля по това време дарява това място като сватбен подарък на своята кралица и оттогава насетне докато е имало крале те правели същото.Затова и са го наричали Домът на кралиците.И в наши дни никоя кралица не би отказала Обидош за подърак,защото градчето е много живописно.Крепостните му стени са напълно запазени,уличките са каменни,къщите са отрупани с цветя,симпатична църква и разбира се местната забележителност,вишневия ликьор.Като се замисля всяка страна си има място с традиционни ликьори,които туристите да разнасят по домовете в шишета с различни форми и после те да изветряват забравени на някой рафт,защото все не се е намерил скъп гост на който да бъде предложен.Та и тук така,в малките кафенета задължително се дегустира този вишнев елексир поднесен в шоколадова чашка.Пиеш и хапваш чашката,така всяко доказателство за краткото алкохолно пиршество е унищожено.Нещо като нашите ипяни вишни.Ама то си е вишновка в крайна сметка,която тук си е забележителност.







   Следващ ден на опознаване на Португалия е свързан с Кабо да Рока,най западната точка на нашия мил роден континент.Това е една скала,извисяваща на 140м над океана където има фар,място където ти издават сертификат,че си бил на тази крайност и разбира се магазин за сувенири.И за наша радост имаше и слънце,птички пееха,цветенцата цъфтяха изобщо след дъжд и мъгла,всяка скала ти се вижда прекрасна щом е огрята от слънце,пък била тя и най западната...






   В един от дните на прибиране към Лисабон и Коща да Капарика,направихме едно бързо спиране в Ещорил до Казиното и едно бавно преминаване през Кашкаиш.Обожавам ги тези португалски имена,така приятно излизат и звучат,че ми идва да ги повтарям и пак и пак.



   Разказвах ви за различни градове и градчета,които посетих и техните характерни забележителности.Има обаче едни други забележителности,които са характерни за цяла Португалия,те я определят,характеризират и с тях тя е това което е.
Азулежу... Още една красива дума не мислите ли? Това,което изразява също е много красиво.Азулежу е квадратна керамична плочка,глазирана от едната страна.С тях в Португалия облицоват стени,окрасяват цели къщи,защото хората не обичат просто ей така само да си замажат сградите.Азулежу е навсякъде в Португалия,дори там където не го търсите.Като например в църкви.Такава беше църквата в Обидош,вместо стенописи или икони,всичките църковни картини бяха изобразени чрез азулежу.Ако трябва Португалия да се покаже,вместо да се разкаже,тя ще бъде показана така.






   Фадо.Това не е точно моята музика.Тя е тъжна и меланхолична,каквато аз не съм.Но вие я послушайте някоя вечер в многобройните заведения и ако сте в подходящо настроение тя със сигурност ще ви докосне.Ще ви напомни за някоя несподелена любов или изгубено приятелство.И ако азулежу показва Португалия,то фадо е нейния звук.Със сигурност няма да забравите и двете.
   Петелът от Барселос.Сувенирът на Португалия.Не може да си тръгнете от тук,ако не сте си взели поне един.Моят е на коркова тапа.Две в едно.Петлето си има история,все пак не може просто така да станеш емблема на цяла една страна.Преди много,много години в тази далечна страна,един поклонник бил обвинен в убийство,което не бил извършил.На процеса съдията,който явно бил много гладен,щом на процес си е позволил да яде печен петел,го осъдил на смърт.Поклонника виждайки,че ще умре без да е виновен се провикнал към съдията "Ако петелът,който ядете оживее,аз съм невинен" Петлето оживяло и започнало да кукурига.Така поклонника се спасил,а петелът автоматично се превърнал в символ на Португалия.

   Кухнята на Португалия.Да си дойдем на думата или по точно хапката.В Португалия много обичат риба,ама много.Особено така наречената бакалао,тази осолена и изсушена треска е запазената марка на португалската кухня.След като я киснат няколко дни и придобие по рибешки вид от нея се приготвят различни ястия,от супи до яхнии.
   Другото традиционно ястие е печеното прасенце-сукалче.Не какво да е,а точно малко прасенце.Особено е разпространено на север от Лисабон.Има крайпътни заведения по пътя между Лисабон и Порто,които предлагат само това в менюто си.Това е свинско съвършенство в чиния.Крехко и леко и топящо се в устата.
   Португалците обичат и десертите.Толкова много сладкарници не бях виждала,както тук.А задължителната всукотия тук се нарича  Pasteis De Nata.Нали знаете как всяка държава си има задължителни ястия,т.е. тези които туриста трябва да опита и винаги има място където то е най-добро или го приготвят от незапомнени времена?Мястото е Antiga Confeiteira de Belém,ще го познаете по синята тента и опашката от стотина туристи,чакащи да си вземат от малките тестени кошнички с крем,нищо че то по нищо не се различава от тези в другите сладкарници.Но собствениците му казват,че тук се приготвя по запазена от столетия рецепта,която била застрахована,държи се в сейф,пазят я дракони и т.нат. Не е нещо сложно като изпълнение,но е наистина вкусно.Кошнички от бутер тесто с крем,които са запечени така че отгоре се получава препеча коричка.Поръсват ги по желание с пудра захар или канела.Освен че може да се опита на място,за из път ти го слагат в едни специални дълги кутии.Не питайте как донесох такава да черпя семейството.
   Последно,но съвсем не по важност е кафето.За моя радост, португалците го пият както си трябва,късо и почти на една глътка.




   Всеки разказ трябва да има заключение.Така ни учеше госпожа Топалова,която по мое време ми беше другарка.Заключението ми е,че всеки който има възможност трябва да посети това ъгълче на Европа.После сигурно ще иска да се върне и така до следващия пътепис за Португалия.И както се казва,дано ви е било приятно да прочетете цялата тази история,така както на мен ми беше приятно да я напиша.

Няма коментари:

Публикуване на коментар