Страници

сряда, 2 септември 2015 г.

Пътешествие по Северното черноморие

   Когато започвах този блог,прочетох няколко наставления.Едно от тях беше да грабнете читателите със заглавието,а другото беше да не прекалявате с писането.Да де,ама аз не мога да разказвам малко,особено за прекрасни места,които са ме впечатлили особено.Затова се надявам да не е досадно дълго това,което разказвам и показвам в следващите редове.
   Това пътешествие го замислях доста време,събирах информация и си набелязвах обекти за момента когато щеше да се осъществи.Случи се така,че в един от сайтовете за колективно пазаруване, бяха пуснали оферта за разходка с лодка по река Камчия,която беше много примамлива.Кликнах си няколко ваучера и тогава решихме ,че така и така ще ходим към морето можем да си осъществим пътуването на север.Речено-сторено,направихме организацията,нагласихме четири дена от събота до вторник,намерих място на нощуване където допускаха любимци и в една ранна съботна сутрин в края на лятото потеглихме.

    Разходката с лодка по река Камчия се оказа много интересна и приятна.Плаваш си,зяпаш бреговете,от време на време забелязваш някоя животинка да се подава зад някое дърво, костенурки да се препичат на някой камък,изобщо пълна речна идилия.Първоначално бяхме решили да оставим кучето в колата с някой от нас,който да се качи на следващия курс.Имаше доста хора и понякога и ние знаем,че с куче не става.Само че не преценихме,че то нашето четириного с колкото човека тръгне,с толкова иска да бъде през цялото време.Глутницата за едно куче е голяма работа да знаете.Започна се едно тръшкане,едно жално цвилене и хората от лодката виждайки това представление,явно се трогнаха и ни помолиха да я качим и нея.И ето ни с куча на лодката,която беше толкова доволна че е с нас и на седалка,че стоя неподвижно през цялото време и се наслаждава на гледките.На хората също ни хареса.

    Следващата спирка по пътя е Аладжа манастир.Толкова пъти съм била във Варна,какво говоря аз дори учих там,а така и не бях посещавала това място.Думите са излишни,а и недостатъчни за да се опише едно свято място с дълга история.Затова и аз няма да досаждам излишно.





   Продължихме на север към мястото за нощувка.Бях открила малка вила в района на Балчик,която много ми хареса и беше точно като за нас,а на въпроса "Допускате ли домашни любимци /куче/?",дамата ми беше отговорила "Разбира се,всички членове на вашето семейство са добре дошли".Как да не резервирам при такъв отговор.А вилата се оказа толкова хубава,че накрая не ни се тръгваше.Дворче,веранда...А каква гледка само? Гледка за милиони.Албена и целия бряг беше в краката ни.

Изгледа ни от вилата
Дворчето и нашия звяр
   Неделя сутрин е.Станахме по-раничко или както казваме ние,по хладина.Заредихме организмите с кафе и закуска и потеглихме.Крайна точка Дуранкулак.Пътувахме нормално,пътя беше с нормален брой дупки и неравности.Пристигайки най-накрая обаче,се оказа че до Дуранкулашкото езеро или блато както често го наричат, не е така лесно да се стигне.Хора разни решили,че мястото трябва да е за лично ползване и не успяхме да го доближим при първи опит.За наша радост Големият остров и руините на него са достъпни и въпреки черния път се стига лесно.Островът или по скоро полуострова заради дигата,която е изградена там е високо място и оттам доста добре се наблюдава цялото езеро.От птичия свят,за който бях чела, че е много разнообразен видяхме всичко на всичко две патки.Но иначе се бяхме подготвили с бинокъл за наблюдение,знае ли се може да срещнем и Лох-Дуранкулашко чудовище.
   Островът освен част от биологията е част и от историята.И то не каква да е част.Често наричат Острова "Европейската Троя" и "Езерния град".Ако прочетете какви находки са открити тук,ще бъдете смаяни,поне аз бях.Тук е открито неолитно селище,най-големият открит праисторически некропол в света,по малки но не и по важност некропола,проучен е и храм на богинята-майка Кибела.Тук е открито и първото обработено злато в света.И това съвсем не е всичко.Уникално! А колко от Вас са чували наистина за него?






   Следващи обекти - Крапец,Шабла,Тюленово,Камен бряг,Яйлата.С няколко думи тишина и спокойствие в Крапец,високи брегове и страховити,но красиви скали около Камен бряг и Тюленово,древност и история около Шабла и Яйлата.Една от най-големите забележителности в този район разбира се е фарът на нос Шабла,който е най-източната точка на България.Той е най-високия фар в България и най-стария на Балканския полуостров,а някъде прочетох че дори в цяла Европа.Интересно ми беше да науча,че на територията на днешна Шабла е съществувало древно тракийско селище,а по късно и римски град наречен Кария.Изобщо където да отиде човек в малката ни страна,зад всеки камък има хилядолетна история.
Крапец - безмълвен и тих






Огънчето на Камен бряг


   
   На 2км южно от Камен бряг се намира Резервата "Яйлата".Той представлява приморска тераса с площ 300 декара.Тук се намира пещерен град състоящ се от 101 жилища.Разкрити са некрополи или фамилни гробници издълбани в скалите.Има дори останки от ранновизантийска крепост,а през Средновековието някои от пещерите са използвани като манастирски комплекс.Не е малко за гледане,нито малко като обиколка.За съжаление както си вървяхме по пътеката и надничаме в дупките-пещери,срещнахме колеги-туристи,който ни предупредиха че по нататък една огромна змия си прави шеги с туристите и да бъдем внимателни.Скромния ни колектив без да свиква събрание и без да е необходимо гласуване,единодушно решихме,че пътуването е прекалено хубаво за да го разваляме с подобни срещи с други видове и можем да прежалим малко исторически останки.Затова и не можах да разгледам цялото място.Както се казва,другия път.







   Третият ден беше посветен на вече посещавани от мен места,но повторенията никога не са излишни,затова Каварна,Калиакра и Балчик бяха на дневен ред.В Каварна се изтърсихме много рано сутринта точно до морето.Срещнахме няколко моряка и възрастни хора или и двете,които ни посъветваха да побързаме да подишаме полезните йодни пари,защото след половин час свършвали.То и без това нямаше какво да се прави,така че решихме да ги послушаме и да подишахме малко.Опитах да разнообразя сутринта и да не дишам,но не ми се получи.
   И потеглихме към Калиакра.За нея няма да ви говоря,тя поне е известна и посещавана.






   Отбихме се за кратко да видим заливчето Болата,колкото да се ядосаме, че ни е толкова далече и не можем да ходим често там и потеглихме обратно.Беше минало обяд и съвсем естествено се отбихме в мидената ферма"Дълбока".Имахме притеснения дали ще ни пуснат с четириногото,но когато плахо попитах,получих най-любимия ми отговор"Разбира се,че може и ние обичаме кучета".Как да не ги обичаш тези хора.Но и те останаха доволни,сигурно поръчахме половината меню.Странно нещо са това мидите,ядеш ги е не си сигурен какво точно ядеш.Гумички овкусени по различен начин...обожавам ги.Мидената супа беше невероятна,божествен вкус и аромат.




   Балчик - познатите тузлата,ботаническата градина,двореца,крайбрежната улица...Ботаническата градина е винаги интересна и всеки път виждам нещо различно.










   Последен ден.Събрахме багажа,сбогувахме се с вилата,приказната гледка,помахахме на съседската котка,която най-накрая щеше да поспи спокойно и тръгнахме обратно.Направихме кратка разходка в Албена,хапнахме един бърз сладолед на Златните и пак на път.Да,ама беше супер топло време и на връщане отново се отбихме при Камчия,само че този път на плажа.Ехааа какъв плаж,не го очаквах това.Широк и просторен,пясъка ситен и мек,а морето топло и без водорасли.Когато все пак трябваше да тръгнем,дори кучето не искаше.Но всяко пътуване има край,разказа също.Слагаме точка,но само за да започнем следващата история.


Други мои родни пътешествия около морето:

Крепост Акра,до морето и в морето

До ъгъла на картата в един почивен ден

Беглик Таш - мегалитът край морето,който изпълнявал желания

Общ линк

Няма коментари:

Публикуване на коментар