Страници

събота, 21 ноември 2015 г.

Норвегия - ден до зори

   

   Посетих Норвегия в края на юли и мога да ви уверя,че това е времето когато тази невероятна страна трябва да се посети.Предполагам,че и в зимния си вид е също толкова красива,но ще трябват доста топли дрехи за тогава.
   Като човек свикнал лятото да е лято и нощите нощи,първото нещо което веднага прави впечатление е безкрайния ден.Става полунощ,а нощта не идва и докато се усетиш утрото е настъпило.Една сутрин помислихме,че сме успали,оказа се че е само четири часа сутринта.
   Първа спирка от многото в Норвегия беше града Лилехамер.Известен най-вече с това че там се е провела зимна олимпиада.Факлата на олимпийския огън си стои там горе над градчето и напомня за дните когато целия свят е гледал насам.Самото градче е малко,с много типични норвежки къщи.Центъра е само една главна улица с малки симпатични магазинчета.
   В Лилехамер открихме норвежuата храна.В едно ресторантче на гарата опитахме може би най-вкусната гъбена супа,която съм опитвала досега. И невероятна сьомга със задушени зеленчуци.На вид нищо впечатляващо но на вкус беше чудесна.
   Изобщо рибата е едно от основните ястия в Норвегия.Дали ще е треска или сьомга,всички са много вкусни,най вече и защото са пресни.В Лердал в хотела опитахме няколко вида сьомга,уловена същия ден,просто защото в района тя е във всички бързи реки.Но нищо не бие по екзотичност ракфиска(освен сюрщрьоминга в Швеция,но за него в друг разказ).Това е ферментирала риба,която си е деликатес в тази страна.Приготвя се от пъстърва или сьомгова пъстърва,оставени да ферментират в саламура от няколко седмици до година,в зависимост от това колко бързо искате да изгубят съзнание неподготвените за изпитанието носове.Дори само стоенето до такава риба си е истинско изпитание,а опитването те прави член на отбрано общество хора със странни вкусове.В Норвегия това е едно от най-старите ястия,запазено и до днес на което има посветен дори фестивал.Той се провежда във Фагернес,където за да преглътнат това миризливо кулинарно произведение се изпиват хиляди литри от друг местен специалитет,питието аквавит.
   Но да се върнем към Лилехамер.Много интересен е герба на града,изобразяващ човек от племето на брезокраките(върти ми се в ума биркебайерн,но може и да греша),живели по тези места преди стотици години.Наричали са ги така,защото през зимата за да не им е студено на краката,са си слагали брезова кора.Аз си помислих,ами защо просто не са си шиели по дълги панталоните? Но сигурно тогава нямаше как да си слагат бреза на краката и името им щеше да е различно,изобщо става много сложно.








      Пътувайки от град на град,освен невероятните природни пейзажи,които описах ТУК се разминавахме и с много други интересни местенца.Дори спирането на бензиностанции беше интересно в Норвегия.




   Спирка в Лом и една от малкото останали дървени църкви,сравнително нова за разлика от една абсолютно запазена и много много стара,която видяхме по нататък.Въпреки,че тази е сравнително нова и доколкото разбрах е била на друго място,но за да се запази и съхрани е пренесена тук.Хубаво се получи,че имахме време и да влезем вътре,защото на следващата,която видяхме имаше служба и не можахме да влезем.Така придобихме представа как изглеждат и отвътре тези църкви,характерни само за тези земи.






   След Лом започна нашето планинско изкачване в планината където газихме сняг,видяхме лед и се изкачихме до едно място,толкова нереално и приказно,че няма да го забравя никога.Планината Далснибба е почти целогодишно в лед и сняг.Има само няколко дни в края на юли,когато леда по езерата се разтопява.На тази именно планина на височина 1500 метра има едно местенце,направено специално,откъдето се разкрива невероятна гледка към най-красивия фиорд Гайрангер.Ох,тези норвежки имена.Когато разказвах след екскурзията имах няколко дена мускулна треска на езика от премятане докато ги произнасях.Та това място е невероятно,гледаш надолу към фиорда,виждаш някакви малки лодки и в един момент осъзнаваш,че това са огромни круизни лайнери.А цветовете в слънчево време са толкова контрастни и наситени,че очите те заболяват от толкова много красота.






В Норвегия троловете са навсякъде
   И още зашеметени от гледката потеглихме към самия Гайрангерфиорд.За фиордите ще ви разказвам отделно.Там пък е една красота...




   Пристигане в Олесунд.Олесунд е най-северната точка,която достигнахме в екскурзията и най-северната място,което аз лично отмятам на картата.Невероятен град и още повече,че го видяхме точно привечер или по скоро през нощта.Ама то каква ти нощ,в десет часа вечерта поседнахме на припек край водата да се стоплим на слънцето.







   Пътуваме си ние в картичката /за справка ТУК / и стигаме до един ледник,ама наистина стар.Невероятна възможност да види човек истински ледник толкова отблизо.От времето на Ледената епоха...може би.Ледникът Йостедалсбреен (а питате ли ме как го запомних и написах?) е най-големият в Северна Европа според познавачите на ледници.




   Една от най-големите изненади в екскурзията беше следващия обект.Уникалната напълно оригинална дървена църква в Боргунд.Една от 28 останали в Норвегия.Наричат я Църквата на викингите,заради драконовите глави изобразени на покрива,каквито са се поставяли на корабите на викингите.Тя не е най-голямата,но е една от най-запазените и не съм много сигурна,но може би и най-старите.То си личи по дървото,черно е не защото е горяла,а защото не си знае годините.






   Пътувайки през планините видяхме и селище на племето саами,познати на повечето от нас като лапландци.Те отглеждат елени и в момента не си бяха в къщи,но видяхме уникалните им жилища.




     Обедна спирка в курорта Гейло.Мислихме си,че какво ще му гледаме,освен да хапнем нещо и да повървим да се разтъпчем след дългото пътуване.А в Гейло си изкарахме чудно.Направили хората един парк за почивка и там едно селище с традиционни стари къщички.Отвън и вътре построени и подредени както едно време.А до една от тях възрастни жени правят домашни палачинки и наливат кафенце.Какво друго му трябва на изморения турист.











   Попътни снимки в Йоребру и Карлстат.



      И последни дни от екскурзията бяха в столицата Осло.Какво има в Осло? Сградата на Кметството където се провежда ежегодното връчване на нобеловите награди за мир.Блестящата сграда на Операта,където може да се разхождате до нея,по нея,над нея.Много странния парк Вигеланд със скулптори само и единствено на Густав Вигеланд,чието творчество не се наемам да обяснявам.Екскурзоводката се опита,но нещо на третата скулптура  изгуби публиката.А там скулптури да искате,758 човешки фигури групирани в 214 скулптурни групи.Най голямата фигура,наречена "Монолит" се намира на най-високата точка на парка.Скулптурите са изработени от бронз,гранит и ковано желязо.На една от най-високите точки на града се намира и Кралския дворец.А който харесва морски приключения може да посети музея Фрам,където се намира кораба Фрам,Музеят Кон Тики където се намира дървения сал на Тур Хайердал,с който той прекосява Тихия океан.Музеят на викингите,където са изложени три напълно автентични викински кораби.Най-интересен е корабът от Осеберг,защото е разкрит при разкопки.Ами да,викингите са били погребвани в кораби и затова ги откриват на сушата.В този специално са намерени всякакви съкровища,защото погребението е било на високопоставена дама.В кораба е открита дори кралското возило на дамата,дървена богато украсена с резби шейна.
      Осло се намира в друг един форд Ослофиорд,който не прилича на познатите ни фиорди,но си е фиорд и е много приятно да се разходите с корабче по него.
     Ако трябва да обобщя Норвегия,ще кажа само,че фиордите са само малка част от нейното очарование.Прибавете северните градове Берген (ТУК) и Олесун за цвят,полейте с хилядите езера и водопади,поръсете с всички малки знайни и незнайни селища и малки попътни спирки,сложете и по един трол за контраст и получавате една малка северна красота.За мен беше истинско удоволствие да я премина,дори и на бързо,дори и за кратко.
      Очаквайте и последния пътепис от Норвегия,за фиордите.После ще прескочим до съседна Швеция и близка Дания.
    






















Няма коментари:

Публикуване на коментар