Страници

събота, 16 януари 2016 г.

До Цигов чарк и други попътни чаркове

   Има моменти,в които така ми се тръгва нанякъде,че няма значение накъде.Важното е гумите да се въртят.
  Събота е,есен е.Първоначалната цел беше да отидем до Червената църква до Перущица,която толкова дълго отлагахме,че те взеха че я реставрираха.В крайна сметка се получи една страхотна обиколка като се започне от споменатата църква,през Брацигово,Батак,Цигов чарк и дори едно пътуване с милион години назад в Дорково.Какво повече да иска човек от един съботен ден.
 Червената църква дълги години беше обект на снимки на фотографите на забравени забележителности до сега,когато всеки може да се разходи спокойно до нея.С което знам ли,някак си загуби своя чар за търсачите на нeизвестности.Но от всякаква друга гледна точка е хубаво че я съживиха и то по този начин.Всички я наричат църква,но това всъщност си е цяла базилика,която някога е била пищно украсена със стенописи,с мозайки и е носела името "Света богородица",както ми подсказа Уикипедия.Днес на арките се виждат част от тези рисунки,което е просто забележително като се има предвид колко дълго е излагана на природните стихии.






  Продължаваме напред към Брацигово и Батак.Музеят в Брацигово ще ви върне назад в годините и ще ви разкаже за славната история на града и региона.Сред експонатите е единственото запазено оригинално черешово топче.





  Има няколко места в България,които всеки българин трябва да посети и най-вече да почувства и още повече да не забрави.Едно от тях е Батак...





  Когато ми е "тегаво",обикновено имам нужда от природа.Затова и язовир Батак ми дойде много добре в този момент.Много спокойно място са това язовирите.Тихи води,които се вълнуват само ако се намеси вятъра или някоя неспокойна риба иска да погледне какво е настроението на рибарите.





  Докато се мотаехме по бреговете на язовира и пазехме кучето да не реши да пробва водата,дойде идеята да нe се връщаме по същия път,а да продължим към село Дорково и да разгледаме каквото има попътно.
    Дорково може да не е голямо село,но си има крепост наречена Цепина и така между другото си имат и мастодонт.И то не само един,защото преди има няма няколко милиона години по тези полянки са се разхождали много мастодонти.










   На няколко километра от Дорково се намира крепостта Цепина.Историята разказва ,че някога тя е била внушителна,огромна и всяваща респект крепост.Представете си високи стени  бойници и кули,обхващащи повече от 25 декара и в средата на най-високото място истински средновековен замък.Днес е обичайното малко количество камъни и много въображение.Само че ние го имаме в достатъчни количества и това не ни притеснява.
    В подножието на крепостта има малък музей с намерени предмети и снимки от проучването на Цепина.





   И последна спирка преди да потеглим към дома.Никога не пропускам манастир,ако има такъв където и да ходим,дори и да не влиза в програмата.
   На няколко километра от Пазарджик се намира Баткунския манастир.Предполага се,че е онован между 11 и 12 век,а официалното му име е "Св.Св. Петър и Павел".Както повечето манастири у нас  е бил разрушаван и опожаряван от турците и чак през 19 век е възстановен,а църквата която се намира сега там е построена през 1870 година.За разлика от бурните си години сега в двора на манастира е тихо и спокойно.Нямаше никой, включително хората,които се грижеха за него.Разгледахме и потеглихме.



    Ако можеше всички съботни дни да са така...

    Другите ми разходки из България:

Обелискът при село Лесичери - единствен но забравен

Скално светилище и провиралка при село Лиляч

Дяволският мост,едно райско място

Едно тъжно място

Поморие - солено и древно

Един ден в розово

Назад във времето за един ден

Кипиловското кале една от най скритите крепости

Пътешествие по северното черноморие

На югозапад през зимата на 2011






Няма коментари:

Публикуване на коментар