Страници

петък, 29 януари 2016 г.

Грюер - по жеравите ще го познаете,ако аромата на сирене не е достатъчен


   Грюер е едно малко,по-малко и съвсем малко селище в Швейцария.Сега като се замисля,има една главна улица,която е и единствената в града,а такова голямо разнообразие от туристически дейности.Магазинчета,галерия където се излагат различни ръчно направени изделия,шантав музей,ресторантчета където може да топите фондю и други швейцарски вкусотии...И това е само началото.
   А защо и какви са жеравите?Ами те са навсякъде по къщите,защото жерава е символа на града и естествено негов герб.В началото и аз не разбрах какво общо има той,но хората които говорят френски ме светнаха по въпроса.Жерав на френски е Grue и оттук идва и името на града.Историята,която прочетох е,че графа основал града убил една такава птица и в момент явно на някакво ловджийско опиянение казал,че това ще бъде герба му и оттам и на неговия град.





 В Грюер се намира едноименния замък,един от най-красивите и запазени в Швейцария.Изграден през 13ти век той е бил дом на графове и графини.Сега е музей,който задължително трябва да разгледате,ако попаднете тук.Обзаведените стаи,старата кухня с типични съдове и печка,пищните зали с огромни камини,където липсват само кучета които да се излежават пред огъня,рицарски доспехи станали свидетели на славни за замъка времена,малка спретната градина...Изобщо има си всичко което един уважаващ себе си замък трябва да има,а като бонус са невероятните гледки от високо.








   Шантавият музей,за който споменах и който никак ама никак не ми се връзваше с цялата тази швейцарска идилия от сладки къщички,зелени полянки и цветенца в саксийки е музей посветен на Х.Р.Гигер.Това което той е дал на света са специалните ефекти в "Пришълецът" и в този музей са изложени негови скулптори,картини и филмови декори.


  До Грюер може да стигнете с различни превозни средства.Но ако сте отседнали в Монтрьо,начина да се потопите в швейцарската атмосфера по всякакъв възможен начин е да се метнете на Шоколадовия влак.Преминавайки през спирайки дъха ви гледки (това изречение е задължително когато се описва пътуване през Швейцария и Алпите),влака има за крайна спирка шоколадовата фабрика в градчето Брок,но има една междинна спирка и това е Грюер.В билета са включени и посещението на замъка и дегустация на сиренце докато гледате как се прави.Представете си екскурзия в която има по нещо за всичките ви сетива.
   Грюер има една единствена улица,но къщите са толкова симпатични, че човек може да снима сантиметър по сантиметър от всяка една.В единия край на улицата се намира сграда,която ми приличаше на църква,но за която в последствие научих, че я наричат Голгота,а причината е изобразеното разпятие над главната врата.Някога тук се е помещавала стражата на замъка,а днес е галерия и магазин.Има много ръчно изработени сувенири и дори може да погледате как се правят.Близо до нея до един от ресторантите, може да видите и запазени стари швейцарски мерки издълбани в един огромен камък.Нали трябва все да са различни,швейцарците са отмервали насипните продукти в техни си мерни еденици.В Берн има подобни само че за дължина.









  И като стана дума за сирене,а щом си говорим за Грюер сигурно трябва да съм спряла гинкобилобата за да забравя да спомена и за едноименното такова.Производството на това сирене е започнало преди много,много векове,но самото име грюер е използвано за първи път през 1602 година,когато местни управници от град Фрибург,в чийто район се намира градчето Грюер,подаряват на един френски пратеник няколко пити от това сирене,които били направени точно в Грюер.И както се казва, останалото е история и много топен хляб във фондюто.
   Сиренето грюер е жълто,твърдо сирене,доста соленичко.Интересното при него е,че в зависимост от времето в което зрее то придобива различен вкус.И тук вече ще цитирам прочетена информация,защото и един камион с пити сирене да опитам,пак няма как да опиша вкуса и аромата по начина,по който го правят специалистите по сирене.Така съм и с дегустацията на вино.
 ""Gruyère doux е шестмесечен, с нежна текстура и сладни на небцето като мед. Полусоленият mi-salé е почивал 10 месеца и има ясно изразен аромат на лешник. Доминиращ над всички вкусове е Gruyère vieux, концентрирал качествата си над една година. Силно солено, с дървесни нотки и дълъг послевкус на бял трюфел.""(цитирано от сп.Меню).
  


Няма коментари:

Публикуване на коментар