Страници

вторник, 29 март 2016 г.

Римският мост до село Стеврек


  Мостът до село Стеврек няма нищо общо с Рим и римските строители на пътища,но така си му е излязло името поради приликата с мостовете строени в римско време.Според хората,които разбират от мостове е построен през 16-17 като част от важен път преминаващ през Стара планина.
   За този мост зная от много,много години защото е близо до родното място на моя баща и той ми е разказвал за него.Така се случи обаче,че сме ходили къде ли не,но точно до него така и не се отваряше път.Така до една пролетна неделя.
   Село Стеврек е малко село,но според информацията в Интернет си има доста интересна история,а според намерените останки от какви ли не стари селища,крепости и мостове си е направо историческо място.Няма да ви отегчавам с история,но ако нямате нещо спешно за вършене хвърлете един поглед в Статията в Уикипедия.
   Който и да попитате в село Стеврек,веднага ще ви посочи къде е отправната точка за тръгване към стария мост.Но ако не срещнете никой, след като влезете в селото,минавате моста над реката(интересно къде ли другаде може да бъде моста) и така на самото шосе ще видите табела за екопътека"Стара река".Няколко метра преди нея е отбивката за моста.
  До моста преди можеше да се стигне и с обикновена кола,стига разбира се да не сте нацелили мокро време и големите камиони да не са изровили пътя.За наш "късмет" началото на пътя беше в дълбоки коловози,при това само някакви си 20-30 метра,след това беше перфектен.Но така или иначе не можахме да използваме колата и тръгнахме пеш.Отне ни около час и половина в нормален ход.
   Пътят минава през гората и в топъл ден е много приятен защото дърветата правят шарена сянка.Минава се покрай чешмичка с ледена планинска вода,а изкачването е леко и приятно.
   Когато се стигне билото следва спускане,като на места се виждат останки от стария път.Заобикалят се няколко изоставени къщи и пътя вече е само един,минаващ през моста наречен римски.
   Когато чухме шума на реката,го видяхме и него и разбрахме,че си заслужаваше идването до тук.Малко нереален насред тази гора и много красив.
   Мостът е невероятно добре запазен.Какво да кажем,старите майстори са го можели и това си е.




  Допълнение ...Преди време тръгнахме отново към него.Този път с кола стигнахме до билото,не е лесно заради многото остри камъни по пътя,явно изровени от дъждовете,но вниманелно и бавно се оправихме до горе.За съжаление по нататък беше невъзможно,а и не искахме да рискуваме.Лошото е,че и пеш не ни се получи,тъй като ловната дружинка беше избрала същия ден и същото място да се мотае точно в тази гора.А да те вземат за диво животно и да те застрелят предполагам не е много приятно изживяване.С една дума всеки път е различно и състоянието на пътя и горите.Имайте го в предвид,ако тръгнете в тази посока.


Още мои пътеписи за български неизвестности ще намерите на този общ линк НЕПОЗНАТА БЪЛГАРИЯ

Няма коментари:

Публикуване на коментар