Страници

неделя, 29 май 2016 г.

Пулия - впечатления от токчето на ботуша



  Пулия е най-бедната област на Италия и това й личи,особено ако човек е бил в богатите северни части.Спокойно,до края на разказа е по вероятно да поискате да отидете там въпреки това начало.Докато я кръстосвате няма да пътувате по огромни магистрали,няма да видите големи бензиностанции с магазини.По пътищата има доста кръпки и още повече боклуци.В градчетата на Пулия няма да срещнете емигранти,мигранти,бежанци,бегълци или каквито там различни хора очаквате евентуално.В Пулия няма големи дворци и палати,позлатени вили с фонтани,храната не е безбожно скъпа и хората не вървят безразлично и отчуждено както става в големите градове.В Пулия няма да срещнете огромни японски или китайски групи и няма се блъскате на огромни площади с тълпи шумни туристи.В Пулия почти никой от местните хора не говори английски,нито в магазините,нито в ресторантите и не им пука,че не спират да ви обясняват на италиански,а вие ги гледате тъпо и се опитвате да схванете за какво става въпрос.В Пулия ако сте решили да ядете или купувате нещо в следобедните часове няма как да го направите защото следобедната сиеста се спазва строго,повече и от законите.В един часа на обед вече всички катинари са сложени,щорите са спуснати и хората липсват.Там и без това рядко се виждат тълпи,но следобеда си е направо безлюдно.
   Ако всичко описано досега не ви притеснява,това е вашето място.


 В малките градчета на Пулия, сякаш още си живеят в миналия век,а както видях и още по назад във времето.Особено в старата част на населените места,които представляват тесни каменни улици,хората не се притесняват да си оставят вратите на къщите отворени и докато вървите по улиците ще виждате неоправените им легла,съдовете на мивките и най-вече да разберете в коя къща каква паста се готви и коя домакиня е сложила повече чесън.Всичко е тихо и спокойно като изключим подвикването на местните домакини една на друга през улицата докато простират прането или по прозорците или на самата улица.


   В Пулия, която е едно токче от ботуш има градчета,които са уникални и единствени в целия свят.Намират се на няколко километра едно от друго,но са като различни планети,а историите им невероятни.Като научнофантастична книга с отделни разкази.От кой да започна...Мъртвият град Матера,който сега е толкова съживен,че дори го снимат в киното.Локоротондо малкото градче с много "о" в името,които са му донесли дори място в Гинес.Белият град Остуни и неговите варосани къщи,морското градче Полиняно а Маре,което освен невероятни гледки към морето е и родното място на Доменико Модуньо изпял една от най-обичаните италиански песни "Воларе" или емблемата на Пулия Алберобело чиито симпатични къщички наречени трули красят всяка реклама на областта.Какво да кажем за замъка Кастел дел Монте със странната си форма и неизяснен произход или градчето Мартина Франка с вкусните си колбаси...


  Пулия е най-бедната област на Италия,но единствена тя бележи ръст в туризма през последните няколко години в сравнение с другите области на страната.Може би на хората им омръзнаха шумните и претъпкани градове и търсят малките и симпатични селища където все още е възможно да снимате забележителност и на нея да няма хора от поне десет държави.


  Така наречената почивка в Пулия започна в един майски петък.Кацаме на летището в Бари в проливен дъжд,толкова силен че пилота не позволи да отворят вратите докато не намалее,защото имаше опасност някой да се пребие по стълбичките.Започнах да си мисля,че това означава,че или ще ни върви по вода или ще намразя тези земи ако трябва да ги видя под чадър.Дъжда обаче взе че спря и всичко тръгна нормално.Понеже беше наречено да е почивка,хотелът ни беше в другия край на ботуша,в градчето Марина ди Джиноса,близо до града Таранто в област Базиликата на брега на морето.Страхотни плажове,прекрасен хотел и невероятна храна.Както в повечето италиански хотели,които предлагат вечеря и тук се сервираше по обичайния за италианците начин.Започвахме с антипасти и салати,преминавахме на паста,после се подкрепяхме с основно риба или месо и завършвахме пиршеството с десерт.Ако беше шведска маса щяхме да се търкаляме наобратно,а така поднесена вечерята изобщо не ни натежа.Поливахме с прекрасно местно вино.Сутрините като всички сутрини на морето бяха свежи и тихи,с невероятен аромат на жасмин.Навсякъде имаше много цъфнал жасмин и изобщо цветя и зеленина.
  Закуска и потегляхме на екскурзии.За градчетата,които разгледах ще напиша отделен разказ,обещах да не ги претупвам,а и те заслужават специално внимание.Накрая си оставих и дни за плаж,защото когато имам възможност да бъда край море не мога да пропусна тази възможност.




  За почти една седмица кръстосахме няколко пъти токчето и дори почти ни омръзнаха еднообразните гледки.Прекосявайки областта навсякъде се виждат маслинови градини,портокалови насаждения и житни ниви.Даже мисля,че точно така се редуваха по пътя.И всички градини,всички дворове,всички ниви са оградени с каменни огради.Високи около метър и половина всички са от варовикови наредени ей така един върху друг каманаци.Оказа се,че това са камъните от градината и понеже е трудоемко да се пренасят надалече,хората решили да ги нареждат като заграждения.


  Освен това на много места под път и на път видяхме много кактуси с червенооранжеви плодове,наричат ги fichi d'india.Оказа се,че си ги ядат хората и си правят дори ликьор от тези плодове.Плодовете обаче не се дават лесно и за да стигнете до ядливата част е нужно да се снабдите с доста плътни ръкавици за да ги обелите.Целите са покрити с малки бодлички,които попаднали върху кожата правят големи проблеми.Видя ми се много зор за едните плодове,но пък човека е упорито същество и ако трябва и шлем ще сложи, но ще обели плодовете.


  Храната тук е не по малко интересна.Фокачата е може би най-срещания тестен продукт.Толкова,че дори малко ме притесни отношенето към нея в магазините.Нахвърляни една върху друга като хлябове,а всичките различни.Кръгли с различни плънки.Преди си мислех,че фокачата е хляб поръсен с подправки и зехтин и евентуално чери доматчета.Тук видях плънки всякакви от само размазан доматен сос,до сложна плетеница от различни зеленчуци като тиквички,артишок и лук.Имаше и специален модел с наредено прошуто между тестото.Повечето градове на север имат пицарии,тук повечето са фокачерии.



  Имат си и специална паста,наречена орикетти или ушички заради формата им.Основно я приготвят в Бари,но може да се намери почти навсякъде в областта.Може би никой нямаше да й обърне специално внимание ако не беше атрактивния начин по който я приготвят в Бари.Така де,за туристите е атракция някаква,те хората просто си приготвят вечерята.
  Жените си изнасят пред входната врата на улицата масички и директно там си я приготвят и сушат на огромни сита.Говорят си,разнасят клюки,навикват си мъжете и някак между другото приготвят тези ушички.И така по цял ден,разбира се без следобеда.Тогава само пастата остава да се суши по улиците.



   Друг специалитет са панцеротите.Нещо като калцоне,само че може да са правени и на фурна и изпържени.Плънката е домати и моцарела,може и колбас.Най-много такива вкусотии видях в Матера.
   От колбасите опитах прочутия,според местните хора салам на Мартина Франка.В една от местните месарници майстора ни показа целия процес по приготвянето и накрая доволно и предоволно всички ядохме и го поляхме с чудното червено вино-примитиво.


  Традиционни за цялата област са и едни сухи хрупкави тестени изделия.Имат специални магазинчета за тях,продават се насипно или в торбички.Има с различни аромати,с ядки,че и солени и люти.Формата им също е различна,но като цяло е подобна на усукани малки гевречета.Много често солените видове се сервират като мезе или с мезето вместо хляб примерно.


   В Пулия имахме много дегустации,толкова че си бяхме нахранени по цял ден.Нахранени че и напоени с тяхното вино "примитиво",което обаче не че е примитивно а така се нарича и е много добро.Аз не съм специалист по вината,освен дето от време на време изпитвам винА,но познавачите го одобриха.
   И нахут се яде в Пулия,на салата и на паста.Опитах прясна паста с нахут.На мен лично не ми хареса особено,ако имаше повече аромати и сос щеше да е друго,така ми беше безвкусно,но нали така се прави на път се опитва месна храна за да знаеш каква рецепта да си занесеш в къщи.
 Хлябът който видях в най-големи количества там е един огромен и черен,на много дупки.Сутрин правиш опит да го намажеш с масло,а то изпада през отворите.А остане ли ден-два коричките стават толкова твърди,че дори бронтозавър би се озорил с отхапването им.
  В Пулия е безобразно евтино в сравнение с големите италиански градове на север и на юг,а някои неща са дори по евтини от същите у нас.Моят личен ценометър е кафето.В едно кафене в Марина ди Джиноса пих капучино и ядох топла кифличка за евро и половина.Две солидни парчета фокача в Алберобело ми струваха три евра,а в Матера едно огромно панцероти струваше 1,45 евро.

Следва продължение...


Матера и Алберобело - единствени и неповторими


Малки градчета и един странен замък /Пулия/

Няма коментари:

Публикуване на коментар