Страници

сряда, 31 август 2016 г.

Кифлички с локум


   Отдавна ми се искаше да се пробвам да направя кифлички и когато се сдобих с локум и хора,които ще ги ядат,се захванах за работа.
   От време на време си купувам локум,от нашия българския,да се почерпя.За мен това е истинския локум,друг не признавам,но разбира се това е въпрос на вкус.
   За тази рецепта взех две кутийки,една за мен и една за кифличките.Хубавото на локума е,че си има и пудра захар,с която после да поръсим кифличките.


   Рецепти в нета има много,но аз си избрах няколко според наличните ми продукти и в движение промених и тази,която си бях записала.

Какво използвах и как ги правих:
  • 200ml прясно мляко или това си е една чаена чаша
  • 2 с.л. масло 
  • 1 пакетче суха мая
  • 1 яйце
  • 2 с.л. захар 
  • 1ч.л.сол
  • 400 грама брашно
  • за намазване - 1 жълтък смесен с една чаена лъжичка прясно мляко
  • локум

  • Прясното мляко леко го стоплих и в него сложих маслото,което от топлината се разтопи.
  • В купа изсипах брашното,направих кладенче в което чукнах яйцето и прибавих млякото с маслото и захарта.
  • Върху брашното поръсих маята и солта.
  • Постепенно разбърквах и смесвах продуктите.
  • Замесих меко тесто като се наложи да поръся още съвсем малко брашно,така че имайте под ръка.
  • Оставих половин час да втасва.
  • Разделих тестото на две части и всяка разточих във формата на кръг.Разрязах на триъгълници,във всеки сложих парченца локум и завих.Отгоре ги намазах със смес от жълтък и прясно мляко.
  • Оставих ги да втасат още десетина минути докато се загрее фурната.
  • Тъй като тавата ми не е много голяма ги пекох а два пъти,наредени върху готварска хартия.
  • Градусите бяха 190,а времето 20-25 минути.
  • Когато се зачервиха,обърнах една от кифличките.Беше си опечена и ги извадих.
  • В първата тава реших да видя какво се случва,ако поръся пудра захар преди печене и се оказа че няма разлика.Затова останалите ги поръсих след като се изпекоха.
  • Заради локума не е препоръчително да се ядат горещи,леко топли обаче са идеални.
  • Ако ви останат ги сложете в кутия или плътно завити в торбичка.




Да ви е сладко!

сряда, 24 август 2016 г.

Деултум - едно място,много история


  За по малко от една седмица ми се случи да посетя два исторически обекта,които въпреки че се намират сравнително близо,единственото което ги свързва в моя случай e, че не мога да стоя на едно място дълго време.
  Първото място беше Акве Калиде ,разказа с картинки е тук:


а второто е обекта на този ми разказ.

  Мястото се намира на двадесетина километра от Бургас в посока Средец,точно до село Дебелт.Името му е Деултум и нямаше как да запомня всичките императори,ханове и царе свързани с него.Много история е наблъскана тук.Аз с история няма да ви занимавам,само ще спомена моментите,които запомних и заради които се радвам,че го открих и посетих.
  Това което ме впечатли влизайки в музея бяха многото амфори струпани в ъгъла.Аз амфорите ги свързвам с море,а до мястото освен  Мандренското езеро наблизо и тук там няколко заблатени локви друга голяма вода няма.Оказа се,че преди незнам колко си века морския залив е стигал до тук и Деултум е бил много важно пристанище.


  Мястото започва своята история като римска колония създадена от пенсионирани легионери от VIII августов легион.Раздали им земя и малко пари,те си построили вили,взели си ратаи,те започнали да обработват земята и така постепенно се създало село и така нататък за да стане Деултум в един момент важен административен и икономически център на областта и така около 2700 години.Градът става много богат,населението било заможно и за това говори факта че в самия град са сечени бронзови монети.Такива също могат да се видят в музея.Имало е крепостни стени,терми изградени още от ветераните-легионери,храмове...
  Интересен факт е,че след 816 година тук е изградена митница и в продължение на 200 години императорите на Византия са плащали ежегоден данък на българските владетели.
  А какво е един град с богато население,ако няма и забавления.Тук са се организирали и гладиаторски игри.Стана ми интересно,че тези които организирали игрите, изсичали афиша на каменна плоча,за да се знае за по дълго време кой плаща забавлението.Освен информация се изсичали и изображения за да знаят зрителите какво ще гледат.
 


   Не друг,а природата е причина този град в един момент да престане да бъде важно и богато пристанище и дори постепенно да изчезне от картата, въпреки своята значимост толкова дълго време.Нивото на Черно море се надигнало и в края на XIII век и началото на XIV мястото се заблатява,наносите на реките постепенно образуват пясъчна бариера и водите на залива вече не достигали града.Той престанал да бъде пристанище а оттам и постепенно западал като всичките му функции се изместили на изток.
  Днес малко по малко мястото отново разкрива историята си.В чисто новия комплекс,който е изграден,могат да се разгледат освен музей,зала с амфори,работна площадка където се пресяват всички намерени предмети и разбира се самото място където се виждат разкопките.
  В музея има много интересни предмети намерени изобщо в цялата околност.Последната  находка както разбрах са накити от гроб на богата жена,открит по много български начин.Камион пропада в дупка на пътя и отдолу се оказва гроб със скелет и съкровище.Понякога има полза от дупките на пътищата,но по-добре да не им става навик.

























  Билета за комплекса е 5лв за възрастни.Може допълнително да заплатите и за беседа,което е една много добра идея,ако не знаете нищо за мястото.Но и да не го направите,екскурзоводката е едно много мило младо момиче,което гори от желание да разказва и да показва интересните подробности за повечето предмети в музея и при всички случаи ще ви разясни това-онова.
 Към билета като подарък получавате и книжка с картинки и диск с история на района.Книжката трябва да призная много ми хареса.Аз обикновено прескачам имена и години защото не ги запомням,сухите исторически факти понякога изобилстват от такива сложни термини,че съвсем се обърквам,а тук всичко е синтезирано и разказано кратко и ясно,като за мен.
  Какво повече да иска човек от един туристически исторически обект,а за една седмица на мен ми се събраха два такива.


Торба чушки и две рецепти


  Както неведнъж съм казвала,аз сложни рецепти рядко правя.Когато се случи е по скоро като експеримент и любопитство към крайния резултат и вкус.Така се получи и този път,придържах се към добрите стари семейни чушкови традиции.
  Много обичам когато в края на лятото на пазара продават мешани чушки,на една камара струпват и червени и зелени и малки и големи.С такива се прибирам с цяла торба.

Най-често си правя тези рецепти,които описвам тук: Лято в чинията

Но специално с тази торба се случи ето това:


   Много хора пълнят чушки с яйца и сирене.То си е класика в жанра за лятото.Повечето обаче пълнят чушките сурови.Не и в моето семейство.Ние винаги ги печем предварително.Така ги правеше баба,после родителите ми,така съм свикнала и аз.Малко повече усилие,но резултат в пъти по-вкусен според мен.Разбира се,въпрос на вкус.


Пълнени печени чушки с яйца и сирене

печени чушки
яйца
сирене
олио за намазване на тавичката/ за пържене ако са пържени


  Количества колкото повече,по-добре.Когато бях дете майка ги пържеше,после къде по здравословни,къде по мързеливи причини вече ги печем на фурна.
   Както и да ги направите,бързо ще свършат.
  Почиствате от семките (или ги изпичате почистени),обелвате и пълните със смес от яйца и сирене.
   Когато се пекат,тавичката се намазва с олио за да не залепнат.Ако са по-дебели чушките,може да се капне олио и отгоре за да се запекат добре.При по-тънки чушки,това не е необходимо,защото олиото с което се маже тавата избива и е напълно достатъчно.

  Този път му отпуснах края и си отделих няколко и за пържене,да си спомня доброто старо време,а и да ви покажа и този вариант.



  От спомената торба с чушки,след като ги изпекох останаха някои по слабички или попрепечени чушки,които не стават за пълнене,но стават за пържене или нарязани към салата от домати и краставици.

Пържени чушки

печени чушки
брашно
сол


В чиния смесвам брашно и сол и овалвам чушките.Изпържвам ги в олио или зехтин.
С домат и сирене е нещо разкошно.На салата поръсени с малко оцет и сол също.



  И накрая какъв по летен обяд от комбинирането на тези рецепти,прибавяне на нарязани домати или огромна шопска салата.По възможност сянка и чист въздух...


Да ви е лятно!

събота, 20 август 2016 г.

Барбекю на двора



  Всичко започна с купуването на едно преносимо огнище от един строителен хипермаркет.Бяхме отишли за нещо друго и случайно минахме покрай едни кашони.Спряхме от любопитство,изкоментирахме колко са хубави и интересни тези огнища и отминахме...След време се оказа,че всички сме мислили за тях и колко ще ни е удобно едно такова на село,където много често си палим огън на земята под един навес.А това можеше да си го поставяме където искаме без да си изгаряме тревата в градината.Върнахме се и купихме едно.Една от най-правилните покупки според мен,защото в последствие освен лагерни огньове се оказа подходящо и за печене на зеленчуци,царевица и разбира се барбекю.
  Как си пека чушки и патладжани за любимото кьопоолу съм ви показвала тук в рецептата за Кьопоолу по селски.

  След като имаме огън,втората стъпка е да има жар,а останалото е история и вкусни хапки.


Кюфтетата...

смляно месо - около килограм
голяма глава стар лук
връзка магданоз
смлян кимион,кориандър,черен пипер - по една чаена лъжичка
сол ако е необходимо


Замесваме каймата с нарязани лук и магданоз,подправяме с подправките.
Когато от огъня е останала само жар,нареждаме сплескани кюфтенца на скара и печем.
Около тях почти винаги мятам и някоя чушка и патладжан за салата към тях





Шишчетата...

свенско месо
чери или малки консервни доматчета
зелена и червена чушка
голяма глава лук
сол


Съвсем леки,без маринати.Само месо с пушен аромат и печени зеленчуци.
Нарязваме месото и зеленчуците.Поръсваме сол отгоре.
Ако използвате метални шишове ги намажете с олио,а ако са дървени предварително ги накиснете във вода.
Нареждаме всичко на шишовете и ги мятаме върху жаравата.За да не са директно върху въглените слагаме скара отдолу.
Готовите шишчета могат да се сервират с резенче лимон,който иска да си изтиска малко за свежест.





За село пиша тук: На село...

Да ви е лятно!