Страници

неделя, 27 ноември 2016 г.

Канелени кифлички,спомен от Скандинавия

   

           Някъде ги наричат още шведски или датски,както и кифлички или рулца. Истината е,че в Скандинавските страни много обичат всякакви тестени изделия с канела.Ама много канела.Не само да се усеща аромата,ами и като отхапеш хапка и целия ти свят става канелен.


Какво е необходимо: 

За тестото:
брашно - 500 грама
прясно мляко - 300 грама
прясна мая - 20 грама
захар - 3 супени лъжици
щипка сол
яйце - 1 брой
масло - 50 грама

За плънката:
кафява захар - 5 супени лъжици
канела - 3 равни супени лъжици
масло - 100 грама


  • В топло прясно мляко разтваряме маята.
  • Добавяме яйцето,разтопеното масло(не течно,а само добре омекнало),захарта,солта и накрая брашното.
  • Размесваме лепкаво тесто.Доста лепне в началото, но не добавяйте повече брашно.Аз го месих в купата където смесих продуктите.
  • Оставете на топло да удвои обема си.
  • Пригответе плънката като смесите разтопено масло,кафява захар и канела.
  • Разточвате тестото на набрашнен плот.Отново не използвайте много за да не се натовари излишно тестото и да стане сбито.
  • Намазвате с канелената смес.
  • Прегъвате на две и ако е много дебело,разточете но не прекалено тънко.
  • Тъй като не ми се получи идеален правоъгълник,от краищата направих малки кифлички,а от средата по-големи.
  • Нарязвате на ленти,а всяка лента на две като не стигате до края.
  • Усуквате и навивате на кифличка /вижте снимката,защото не мога да го обясня много добре)
  • Нареждате върху готварска хартия.
  • В някои рецепти се използва и жълтък за намазване,аз реших да не го правя.Поръсих някои кифлички със захар,а други с бадемов крокан,който наскоро си взех за украса.
  • Традиционните кифлички / рулца ги поръсват с перлена захар,но аз такава така и не си намерих.
  • Най-важната част при тези кифлички е печенето.
  • Когато ги наредите в тавата включвате фурната на 250 градуса.
  • Когато загрее слагате ги и печете между 8 и 10 минути.
  • Малките бяха готови на 8та минута,а големите ги оставих 10 минути.
  • Много внимавайте и не се разсейвайте,защото докато ги гледах сурови и изведнъж покафеняха.
  • Отдавна не съм била така доволна от нещо излязло от фурната ми.Меки и леки и с прекрасен аромат.



     Аромата на канела беше невероятен.Спомних си кафенето в Копенхаген където опитах за пръв път канелените датски рулца със страхотното им кафе.А в Стокхолм канелените рулца в повечето заведения ги сервират като кексчета и винаги с лъжица.

В Стокхолм,Швеция

Разкази с картинки:




Ако рецептите и разказите с картинки,които пиша Ви харесват,моля споделяйте.
Добре сте ми дошли и във Фейсбук: https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Стокхолм,Швеция
Копенхаген,Дания

сряда, 23 ноември 2016 г.

Меден чийзкейк



     Това се очертава да е месеца на чийзкейковете.След като направих ябълковия по традиционния начин без печене (рецептата е тук:Чийзкейк с ябълки),реших че е време да пробвам и печен чийзкейк.Взех си подсказка от една книжка с рецепти,която беше в кутията с бисквити какви да са продуктите и останалото беше две минути да измисля точните съставки и количества според наличностите в хладилника,десет минути подготовка,един час печене и още толкова да се охлади.

Какво е необходимо за форма с диаметър 20см:

бисквити - 150 грама (използвах бисквитките на "Победа" за чийзкейк)
масло - 1 супена лъжица
275 грама извара
125 грама крема сирене
1 яйце
3 супени лъжици мед
мед и печени орехи за сервиране по желание

Количествата извара и крема сирене са според опаковките,които използвах.Не е задължително да се спазят до грам.


Натрошаваме бисквитите и ги смесваме с разтопеното масло.Аз не обичам да става много тежко и затова за спояване използвам малко вода вместо повече масло.
Бисквитите хубаво ги притискаме към основата на формата за печене (трябва да е с подвижни стени)
Смесваме добре изварата,крема сиренето,яйцето и меда.
Изливаме сместта върху бисквитите.
Печем на загрята на 170 градуса фурна един час.
Като прободем с нож той излиза чист.
Оставяме да се охлади напълно.
Сервирах с малко мед и натрошени печени орехи.




сряда, 16 ноември 2016 г.

Чийзкейк с ябълки


        Чийзкейкът е един от най-лесните сладкиши и след като напоследък всякави по-сложни не ми се получават,реших че няма да си хабя повече продукти за друго,а ще се върна към добрите стари и обичани чийзкейкове.
   Ябълки има вече през цялата година,но аз към от поколението на сезонните хора.Ние сме свикнали всеки сезон да свързваме с точно определени плодове и зеленчуци и като че ли в другите сезони не са ни вкусни.Не можете да ме накарате да ям банан през лятото или ягоди през зимата.Така е и със ябълките,най са ми вкусни през есента и зимата.
   Този чийзкейк е комбинация от крема на обикновения чийзкейк и плънката на коблера,който правих преди време,само съм променила малко количествата.

   Ябълков коблер
   Орео-чийзкейк


Какво е необходимо за малък чийзкейк във форма с диаметър 20см
  • бисквити за чийзкейк (от специалните на "Победа")- 150 грама (две трети от единия пакет)
  • масло - 1 супена лъжица разтопено
  • крема сирене - 100 грама
  • заквасена сметана - 200 грама
  • пудра захар - 3 супени лъжици
  • ябълки - 3броя
  • захар - 3 супени лъжици
  • масло - 1 чаена лъжица
  • вода - 3 супени лъжици

Започваме със заливката ,защото тя трябва да се охлади докато приготвяме останалото.
В тиган слагаме нарязани на кубчета ябълки,захар,вода и масло.Разбърква се добре и се оставя на слаб огън да се карамелизират ябълките.Когато се изпари всякаква течност и ябълките омекнат,се сваля от котлона и се оставя да се охлажда.
Натрошаваме бисквитите и ги смесваме с разтопено масло.Ако искате да са перфектни ги смилате в блендер.Аз ги троша с лъжица защото обичам да ми хрупат после.Не обичам да използвам и много масло и затова вместо повече от него, прибавям около една супена лъжица вода за да може да се получи добра основа без да е тежка на вкус.
Слагаме бисквитите във формата и притискаме хубаво към дъното.
Отгоре изсипваме смес от крема сирене,заквасена сметана и пудра захар.Тук може да се импровизира и като количество и като сладост.Опитвайте...
Най отгоре разпределяме ябълките.
Може да сложите готовия чийзкейк в хладилник да стегне,но този специално беше изяден така.



Ако ви харесват моите рецепти и разкази с картинки,заповядайте при мен и във Фейсбук:
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

петък, 11 ноември 2016 г.

Александрово и Узунджово,наблизо и далече

  Тези дни "разчиствах" снимки на компютъра и докато разглеждах архива се сетих за една отбивка,която направихме преди време към споменатите в заглавието села.
   Понякога ми се налага по работа да пътувам към Кърджали и всеки път около Хасково погледа ми попада върху табелите за Узунджово и за Александровската гробница.Сега и двата обекта са много известни.Пътуващите на екскурзия в този район задължително ги разглеждат и наистина има защо.
   Две селища,които са толкова близко географски,но толкова далече исторически заради най-големите си забележителности Узунджовската църква и Александровската гробница.
   Та така,един работен ден остана време не само да гледам табелите,ами да тръгнем в указаната посока.В село Узунджово църквата няма как да я подминете,не само че е на пътя,ами и заради по-нетрадиционния й вид.Според тези,които са мерили църквите по българските села,това е най-голямата селска църква у нас.А според историци и археолози на това място преди много,много години първоначално е имало християнски храм,който после става джамия и после пак църква.И всичкото това няма как да не се отрази на външния й вид.








   Все си мисля,че ако само развивахме туризъм покрай гробниците открити у нас,щяхме да сме дръпнали напред.Те са толкова много и коя от коя по-интересна и уникална.
   Но да си дойдем при Александровската гробница,която се намира край село Александрово,ако сте се чудили защо се нарича така.Тя е открита през 2000година от екипа на Георги Китов,но можеше да си остане погребана за нас туристите,ако едни добри хора не са дали пари за да  можем да я видим днес в пълния й блясък.Така де,нейното идеално копие.Идеята да се запазват оригиналните гробници и до тях да се изгражда музей с точен макет не е никак лоша.Така не само,че се запазва от пораженията на въздуха и хората,но и се научават повече неща от експозицията в музейната част.
   Не се знае кой владетел е бил погребан вътре,но стенописите които са доста запазени са наистина уникални.Ако вече не сте я посещавали,отбележете си я в списъка,заслужава си.










Сайт за гробницата: http://www.aleksandrovo.com/bg/

Ако моите разкази с картинки Ви харесват,няма да се разсърдя да ги споделяте.

Заповядайте при мен и във Фейсбук,ще се радвам да се запознаем:

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Орeкети / orecchietti / със сметаново-гъбен сос


     Неведоми са пътищата туристически,че и готварски.През май тази година се мотаех из област Пулия,а там най известната паста са тези ушички.Най-оригинално и автентично ги приготвят по улиците на стария град на Бари.Жените си изнасят масичките на улицата и сред песни и клюки и под любопитните туристически погледи по цял ден приготвят тази паста.Една част си правят за вечеря на своите си хора,а друга продават на същите тези туристи,на които позират за снимки.
     Така се получи обаче,че не можах да си купя за в къщи.Първо,че приготвената от тези колоритни жени паста е прясна и няма как да доживее до дома и второ не намерих нормален супермаркет,откъдето да купя.
     Да,ама през октомври с едно другарче заминахме на екскурзия в горната част на Италия и при една от попътните почивки в така познатите и любими Autogrill-ове, на един щанд имаше паста на промоция.И сред пакетите какво да видя,орeкети.Нямаше как да ги подмина.

Пътеписите от тези обиколки:

Малки градчета и един странен замък

Пулия - впечатления от токчето на ботуша

Матера и Алберобело - единствени и неповторими

Италия - екскурзия по утъпканите туристически пътеки


И след целия този предговор и разяснения,дойде времето и за рецептата,която разбира се можете да приготвите с каквато и да е друга паста.


Какво е необходимо:

орекети - 250 грама
гъби - 150 грама
заквасена сметана - 2 супени лъжици
сол и черен пипер
пресен магданоз

Сваряват се ушичките според указанията на опаковката.
Приготвих много лесен и свеж сос от нарязани на ситно гъби,които задуших в две супени лъжици от водата,в която варих орекетите.Когато омекнаха изключих котлона и добавих заквасена сметана,сол и много черен пипер.Не използвах никаква мазнина,а за свежест накъсах отгоре пресен магданоз.




И тъй като в същия ден се сдобих с една много интересна комбинация от зелении,сервирах ушичките с една разкошна витаминозна салата овкусена със зехтин,ябълков оцет,малко сол и парченца синьо сирене.


По улиците на Бари:










Ако рецептата и пътеписите са Ви харесали,моля споделете чрез различните опции за споделяне точно под тази статия.Благодаря Ви за което!

Заповядайте и във Фейсбук,ще ми е приятно да се запознаем: https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

неделя, 6 ноември 2016 г.

Картофена салата с карамелизиран лук



 

    Преди доста време бях поканена на едно салатено парти.Домакинята беше измислила тази тема за да провокира гостите, които пожелаят да занесат любимата си салата.На мен не ми трябваше много време да реша да приготвя и занеса тази, защото много я харесвам.

     
Тази салата има три варианта, дори четири ако комбинирате всички.




Какво е необходимо:

картофи - около половин килограм
шунка (или бекон) - около 100 грама
две глави стар лук
майонеза/ горчица - 1-2 супени лъжици
(ако е горчица внимавайте да не е силна)

две супени лъжици захар/ бяла или кафява/
сол
една супена лъжица олио
пресен магданоз




Варианти: 
  • може да пропуснете шунката
  • може да използвате само майонеза
  • може да използвате само горчица
  • може да комбинирате и горчица и майонеза

  • Сварявам картофите в солена вода.
  • Нарязвам ги на кубчета, а шунката на ситни парченца или лентички.
  • В тиган слагам олиото, малко вода и нарязан на едро лук.Задушавам около пет минути и чак тогава поръсвам със захарта.Може да е бяла, може и нерафинирана.От това каква използвате, ще зависи крайния цвят на салатата.
  • Разбърквам от време на време и карамелизирам лука.Аз го обичам по-хрупкав затова не го оставям дълго време.
  • В купа разбърквам картофите, шунката и карамелизирания лук.
  • Поръсвам с малко сол, но само ако не са достатъчно солени картофите
  • В този момент може да използвате майонеза и/или горчица.Използвайте не много силна горчица, защото въпреки че тя ще се комбинира със сладостта на лука, все пак не трябва да доминира.
  • Обърквам всичко добре и сервирам.




вторник, 1 ноември 2016 г.

Италия - екскурзия по утъпканите туристически пътеки

   Две приятелки с различни причини да се махнат от домовете си за кратко и една абсолютно туристическа програма в Италия.Без лични планове,без странична подготовка,без отклонения.Само и единствено утъпкани туристически пътеки в Рим,Флоренция,Пиза,Верона и Венеция и кратка попътна среща с Любляна.Какво пък,някои от тези места никога не омръзват и са идеални за бягство от ежедневието и тъжните мисли.
   Разказът започва на летище Фиумичино или Леонардо Да Винчи край Рим и една група български хора,които си чакат ли чакат багажа на едната лента,а той се върти ли върти на съседната.И така поне час...Резултатът от грешката на едни и глупостта на други доведе до промяна в планираната програма,но те промените в Рим предстояха така че в края на краищата всичко предвидено като обекти беше отметнато.За забележителностите няма да ви разказвам,това не е пътеводител.С впечатления и снимки ще ви разходя с нас в тази екскурзия.

   Групата е разнолика,но я свързва желанието да попие колкото се може от римската история и да запази чантите си от набезите на внесените от други страни джебчии.Нещо за което е предупреждавана безброй пъти,че и още веднъж.Както и да е, с времето тези действия биват оттренирани до съвършенство при което с една ръка се държи чантата,с другата се снима,а всичко останало позира на фона на римски останки.
   Много народ има в Рим и всичкото е туристи.Тълпата е толкова гъста,че на моменти имах чувството,че участвам в някакъв шарен парад на националностите.Снимка,в която да няма други хора? Забравете...И така до последния ден на екскурзията.И въоръжени военни навсякъде.До туристическите обекти,до метрото,до спирките.Израза "въоръжени до зъби" придоби смисъл и визия.В какво превърнаха мирния ни континент,но това е друга тема.
   Туристическата ни програма в Рим си беше наистина туристическа.След като си намерихме багажа,натоварихме се на автобуса и стигнахме до крайната си цел за деня,групата ни беше хвърлена в дълбокия туристически водовъртеж наречен Рим с излизане от метрото точно до стените на Колизеума.А той е наречен така поради една единствена причина,ами че е колосален.Една утъпкана туристическа пътека съвсем естествено е да започне оттук,защото тази старина устояла на всякакви човешки и природни стихии и до днес си стои за да подсказва какви грандиозни и величествени сгради е имало по време на римската империя.
  Разходката ни продължи от обект на обект на които няма да се спирам за да завърши на площад Испания и прочутото стълбище,което за наша радост било прясно открито след почистване.Разходихме се,хапнахме по една паста,постояхме на стъпалата,а после се отправихме към фонтана Треви,където ако това е възможно имаше още повече народ.Но един масов турист не се спира пред подобни прегради и е готов на всичко за да метне монета във водата и да направи заветната снимка,защото не си бил на едно място,ако не си се снимал на него.
  Привечер с по едно пакетче печени кестени се отправихме към спирката на метрото.От метрото на автобуса и докато всеки си каже какво си е купил,какво е вечерял и стигнахме до хотела.











Ден втори.Ставане рано и потегляне към Ватикана.Потегляме си ние,но се оказа че по италианска традиция целия обществен транспорт ще стачкува точно в този ден.А както е известно автобуси към центъра на Рим не се допускат.Е,не се допускат,ама като си платиш една такса и готово.Можело значи...Затова и вместо метро,нашия автобус си ни свали точно до стените на малката държава за да влезем в музеите,за които си имахме резервация и не се наложи да чакаме на километричната опашка.
   Ватиканските музеи са толкова...каквато и дума да сложите начело с грандиозни и невероятни няма да сбъркате.Даже не мога да ги описвам и разказвам,те трябва да се видят.А невероятната Сикстинска капела дори да не разбирате от изкуство или живопис или каквото е там,просто помълчете пред гения на Микеланджело,който четири години лежейки на скелето на педя от тавана с капещи върху очите му отровни бои е сътворил това съвършенство.







    Базиликата Свети Петър? Тази огромна и величествена базилика те оставя без думи.Толкова е нереална...
   А знаете ли,че тази година е обявена извънредно от папата за свещена и онази врата,която е зазидана през повечето време тази година е отворена? И на всеки,който мине през нея се опрощават всички грехове? С една дума,готова съм за нови,защото влязох в базиликата точно през нея.Вътре не пропуснахме да възхитим на пиетата,на олтара,на онзи мраморен балдахин дето се чудиш как един камък може да изглежда толкова жив.



   След като навъртяхме много километри по музеите,базиликата и по площада,видяхме прозореца където папата праща поздрави в неделя,фонтаните които след Дан Браун вече са още по известни и се отправихме към една довършителна разходка през замъка Сант Анджело,площад Навона,Пантеона...Пред Пантеона тенор пееше арии,които ни накараха да забравим тълпата и изморените крайници (тези с които ходим и другите с които си пазим чантите и снимаме).Отново стигнахме до площад Испания и повторихме процедурите от предната вечер.











   Ден трети.Флоренция.Обожавах този град преди и толкова съжалявам,че хората които идваха тук за първи път не го усетиха както трябва.Човек до човек,по улици и площади,по моста Понте Векио,в църквите.Няма начин да погледнеш нагоре да разгледаш красивите сгради.Тутакси се блъскаш в някой.Иначе нямаше да коментирам туристическата лудница,човек я очаква и се примирява,но във Флоренция специално ми дойде в повече.
  Във Флоренция освен,че всички преяждат с пици на килограм,през час си ближат и сладоледа.Най-много народ имаше във Venchi,които си знаят че продават най-хубавите сладоледи и затова ги има на няколко места.А в едната сладоледаджийница зад продавачите си тече шоколад по стената.Аз мислех че е вода по кафява стена,но ме светнаха че било шоколад.
   Вечерта трябваше да нощуваме в Монтекатини Терми.Беше прекрасна топла вечер и всички забравили умората се засилихме да се разхождаме по улиците.Една компания веселяци окупирахме едно ресторантче в малка странична уличка,събрахме всички външни маси и май не остана човек в квартала,който да не разбра,че сме там.Бяха ни посъветвали да поръчваме от виното на заведението.Това е наливно винце, което всяко ресторантче си прави или поръчва само за себе си.Така от каника на каничка,от истории на вицове и затворихме заведението.




























Ден четвърти.Пиза и Верона.В Пиза ни валя малко дъжд,но разходката из Площада на чудесата си беше както винаги чудесна и кулата все така наклонена.
Верона беше прекрасна.Особено привечер.Беше неделя и всички хора бяха навън.Да се разходят.Местни хора,а всеки втори с кучето си.Когато се смесвам с местни хора не протестирам.Отметнахме забележителностите и най-вече гърдите на Жулиета и позяпахме,по магазините на тяхното ларго,където дори шахтите са от мрамор.Без да изпадам в подробности,но две жени и магазини водят до осъзнаване,че свободното време е свършило прекалено бързо.Не остана време за друго,затова на крак да излапаме по едно панцероти,после сладолед и така доволни покрай крепостната стена се прибрахме в автобуса.












Ден пети.Дъжд и мъгла във Венеция.Дълги опашки и пред Двореца на дожите и пред църквата.Колко е хубаво човек да е бил вече тук и преди и да не се притеснява,че може и да не влезе.Затова само разходки и зяпане на стъклени бижута по магазинчетата,в опит да се изгубим в тесните улички.От уличка на мостче,от магазинче на кафене така мина един ден в дъждовна Венеция.







Ден шести.Отпътуване към дома и спирка в Любляна.Прекрасен град,дори в облачно време.Определено ще се върна тук,защото има какво да се види.
 









   За първи път ми се случва такова пътуване,със самолет до крайната точка и връщане с автобус.Трябва да призная,че ми харесва такъв туристически вариант,в който не се връщаш,а само пътуваш в едната посока.Ако групата е от веселяци е още по-забавно и приятно.Тогава дългото пътуване към дома минава неусетно,а дори не ти се иска да свърши.От виц на виц,от история на история с кратки прекъсвания за кафе и сръбски плескавици и всички сме си в къщи.До следващия път...

Заповядайте и във Фейсбук,ще ми е приятно да се запознаем: https://www.facebook.com/zakakvotoidae/