Страници

понеделник, 13 март 2017 г.

Какво ми се случи

    На хоризонта засега не се виждат нови посоки в близките месеци.Шосето пред мен е в мъгла за съжаление и не по желание,но има и такива моменти,в които няма какво да се направи.В такива моменти отварям архива.


   Мъглата ме подсети за първия ми полет със самолет,който продължи 24 часа и малко отгоре точно заради една мъгла.
    Новогодишно време,посоката е Малага,Испания,а летището за първи и последен засега път е Пловдивското.Полета е рано сутрин.
    Много народ,чекираме се и отиваме да си чакаме полета.На пловдивското летище залата за отвеждане беше на нивото на пистата,прозорци много а видимост абсолютно никаква.Имахме чувството че сме в някаква плътна пелена и като че ли зад стъклата нямаше свят.Минава час,два,три мъглата си стои а нас от време ни информират че не можем да излетим.Стана обяд,раздадоха ни сандвичи и вода и чакаме ли чакаме.На онези дървени пейки,каквито дори в затвора вече няма.Пълна инквизиция за едни нежни човешки части.Настъпи следобед,дойде вечерта.Ние стоим затворени.Не можем да излезем навън,не можем и да се върнем назад,защото са ни чекирали вече.Правила...
    Настъпи нощ и няма накъде вече,никой не иска да влезе в зала със затворени неизлетели пътници отиващи да празнуват нова година,още повече да ги пазят цяла нощ.Затова преброени няколко пъти и под строй ни качиха в автобуси и ни настаниха в хотел Санкт Петербург.Каква стана тя,уж към Испания ,а се върнахме обратно.Да де,ама ние нямахме някаква спешна работа никъде,така че това си беше част от приключението.Нощувка и вечеря за сметка на авиокомпанията не се случва често.
   Дойде сутринта,а мъглата си беше все още там,но с една идея или казано по друг начин с един сантиметър по добра видимост.Пилота решава,че все пак ще ни вдигне над облаците и така и стана.С викове и ръкопляскания и без да се налага да слизаме да бутаме,успя човека.Долу мъгла,отгоре красиво слънце.Капитана явно в добро настроение реши да зарадва престоялите пътници и позволи на всеки един да влезе в кабината.Това в наши дни вече няма как да стане.


   Весели случки с колеги екскурзианти.В един слънчев ден отиваме до Одрин за един ден да се разходим.На връщане е вече късен следобед,пътуваме срещу слънцето,а то красиво обагрено във всички нюанси на жълто и червено.Един двама въздишат,останалите правят снимки и всички му се радваме в тишина.Красив момент с една дума.И в цялата тази красива тишина се чува глас:"Аз сега не разбрах,това изгрев ли е или залез?"
   Летим на връщане от Мадрид.Аз съм до пътеката,а до мен са две приятелки.Гледат през прозореца и си коментират облаците.Без да искам ги слушам,защото съм до тях и няма как да си изключа ушите.В един момент имаше лека турболенция и малко след това чувам следното сериозно изказване: "Гледам го онзи облак и мисля,че не се движи.Сигурна съм,че и ние не се движим.Сигурно сме спрели заради турболенцията докато отмине". Туш!!!


   Да пътуваш в самолет е бързо и удобно,а да пътуваш в автобус е забавно в повечето случаи.Различни хора,различни простотии.Любимото ми е когато преди години имаше пътуващи,притеснени че няма да си намерят храна в чужбина или че няма да се оправят или просто не им се даваха пари,защото навън е голяма скъпотия и защо да храним излишно чужденците с наши пари.Причини много,но резултата от това е пълни торби с храна.Ама не каква да е,а консерви и чат пат по някой буркан с лютеница.Много е интересно да пътуваш и да познаваш миризми.От копърка до русенско варено,през салам камчия и луканка.За портокали и мандарини изобщо не отварям дума.Въпреки,че всичкото това не може да се сравни с един полет когато една корейка извади кутия с храна.Исках да сляза...Веднага!


   Като стана дума за храна,в Португалия пътуваме към Порто и към групата се присъедини собственика на агенцията от португалска страна.Той си имал такъв навик да придружава от време на време по някоя група.Елегантен възрастен джентълмен с обноски от старата школа.Здрависа се с всеки един от нас,представи се,искаше да знае имената ни.По пътя спря и купи ягоди за всички,почерпи ни.Изобщо много приятен господин.
    В Порто в края на програмата се събираме в автобуса за обратно тръгване. Имаше с нас една възрастна двойка,които поради някаква си тяхна причина реши, че точно когато остават две минути до тръгване трябва да се снима с едни гълъби на един площад насред оживен булевард..Слязоха си хората,пресякоха булеварда при което времето ни изтече и полицията само това чакаше за да глоби шофьора.И понеже това не отнема време само да напише фиш,а се попълваха доста документи,времето доста се проточи и потеглихме късно.
  Нашия мил спътник в едни момент решил,че тези мили хора не са виновни за забавянето,въпреки че виновниците бяха на първата седалка и не само не се извиниха,ами и най-нагло обсъждаха че ще закъснеем за вечеря,ни направи много готина изненада.Каза нещо на шофьора и след има няма час автобуса отби и цялата група отидохме в едно крайпътно заведение.Да си по този път и да не опиташ един от най-големите специалитети по тези места,е задължително но не винаги реализуемо поради факта че не ти караш автобуса и почти винаги се придържаш към определена програма.Ние обаче спряхме и опитахме известното в цялата страна печено прасенце сукалче с топъл хляб,кой с биричка кой с винце.За това,че всеки пътуващ спира и задължително опитва от този специалитет научихме от водачката,която се опитваше да запази спокойствие,но се давеше вее в слюнка,защото знаеше къде отиваме.Оттам на сетне пътя към Лисабон продължи с песни и весели истории.Както винаги съм казвала,ставаш си близък с едни хора когато си делил една маса с тях или сте пели песни в един автобус.


   Разбира се най-голямото ми приключение беше в Израел.Когато от цялата група ме отведоха за разпит на летището.Или когато на другата сутрин ни събудиха със сирени,защото да те събудят по телефона е толкова елементарно.Или когато на закуска ядяхме сирене и кашкавал,а вечер месо и риба,защото няма значение че не сме евреи и туристите трябва да спазват кашер и изобщо нямаше да се учудя,ако бяха спипали някой да смесва млечни и месни продукти да го хвърлят в затвора на строг режим,то май друг режим в тази страна няма.Или това,че в събота в хотелите работи специален еврейски асансьор за шабат,който сам си върви и спира на всеки етаж,понеже в събота дори натискането на копче е работа.А на мъртво море как се изприщих от тази саламура наречена море и половин час не можех да си успокоя кожата,при това си потопих само краката до глезените.Хората се къпеха или мажеха с кал,аз ревах от болка само за едни ходила.


   Израел,Йордания и Египет са местата, които не вярвах,че ще видя в този живот.Даже не съм си и помисляла да е в следващия,но ги видях и дишах,защото въздуха там където има пустини е много,ама много различен.Както въздуха на север в скандинавските страни е чист и прозрачен.Екскурзията в Скандинавия е другия връх в туристическата ми кариера.За всички тях съм ви разказвала в пътеписите.


   Както знаете аз не съм професионален турист,не пътувам когато и където реша,не резервирам билети със затворени очи и където се падне да потегля натам.Аз съм средностатистически екскурзиант,който се опитва да извлече максимално като преживяване от всяка една екскурзия или дори почивка и да ви кажа винаги има за разказване.Както за видяното,така и за преживяното.За някои случки се сетих и написах,със сигурност има и други,а дано и предстоят такива.Затова може да се наложи продължение...

Докато на хоризонта не се появи моята следваща посока.


За вас си спомни и разказа с удоволствие Светла Иванова.





Няма коментари:

Публикуване на коментар