Страници

вторник, 30 май 2017 г.

Каркасон,в търсене на приказни герои и легенди


   В екскурзиите харесвам и търся различните и неочаквани места.Тези,които не винаги присъстват в туристическите програми въпреки,че понякога са по-красиви и интересни от известните обекти.Точно Каркасон трябваше да е едно такова място.Приказен замък с кръгли и островърхи кули,където е затворена поне една принцеса.Високи и непристъпни крепостни стени,покрай които има дълбок и черен ров с неизвестно присъствие в него.Огромна и непревземаема порта зад която пазят няколко дракона на смени.Двама-трима рицари в метални доспехи,чакащи ред за ръката на принцесите.Такива общо взето бяха очакванията ми за Каркасон.Прибавете приказно звучащата му география,че се намира в региона Лангедок-Русийон в департамента Од и получавате едно много желано място за посещение.
   В действителност разбира се принцеси няма,дракони още по малко.А щяха да му отиват на този град.Прекрасните крепостни стени обаче присъстват и са най-дълги в Европа,цели три километра.Накрая съжалявах, че не се разходих повече по тях, вместо да търся несъществуващи забележителности в градчето.Може би очаквах повече красиви къщички и по-малко магазинчета,които да отвличат вниманието.Но дори и без вътрешност,Каркасон е незабравим.
    Има приказни истории и герои в Каркасон.Намират се в една легенда за името на градчето.Легенда свързана с една дама,мадам Каркас която спасила града от нашествието на войските на Карл Велики.Когато войските обсадили града умната дама започнала да изхвърля и последното останало жито през стените за да храни разхождащите се там прасета.Виждайки това, нашествениците решили,че в града има достатъчно провизии за да устои на дълга обсада и решили,че нямат толкова време за губене.Затова се отказали да го превземат и си  тръгнали по пътя.В чест на мадам Каркас града бил наречен Каркасон.
    Каркасон има стара и нова част.Старата е именно тази,по чиито тесни улички се разходихме и ние.Като изключим хотела (най-скъп в района разбира се,на снимките е целия в зелен бръшлян) и няколко къщи, в които се дават стаи за нощувка,никой не живее в стария град.За разлика от живеещите,продаващите са много.Магазинчета да искате в Каркасон,в които има всевъзможни стоки и лакомства.От местни сладки и курабийки, които се продават в разкошни метални кутии (може да си купите и само кутия),до шоколад на килограм с най-различни вкусове.От ръчно изработени глинени съдове до характерните за района най-различни по големина и опасност ножове.Ако искате традиционен сувенир от Каркасон,вземете си нож.
   В Каркасон интересна е базиликата Сен Назер.Не че се различава с нещо от другите базилики,но ако попаднете в момента когато пее хора,има вероятност да я запомните с нещо повече от останалите.Невероятна акустика.В нея се намира и най-стария орган в Южна Франция.Допълват я високите и красиви витражи,а на външната страна могат да се видят фантастични гаргойли.Още една приказна дума,която търсех днес.
    Между другото Каркасон е свързан и с нашата история.Смята се,че богомилите прогонени от нашите земи са дошли тук,в района Лангедок,където са наричани катари и където разпространявали своето учение.За него те били жестоко гонени и наказвани от Инквизицията,която имала силно присъствие тук.Според някои легенди и приказки,не само заради ученията си били търсени и измъчвани,а и заради разни тайни,граали,съкровища...Обичаните заподозрени с една дума.
    Но стига само думи,вижте Каркасон през моите очи,запечатан в снимки от моя пръв помощник фотоапарата.

    





























понеделник, 15 май 2017 г.

Ирландски соден хляб

 
 
   Чета си аз в събота една не много интересна книга,а по телевизията върви предаването на Айна Гартен и чувам как ще прави хляб,който не изисква нито месене,нито втасване.Само се ръзбъркват продуктите,оформя се топка и се пече.Няма месене и чакане? Това нещо е само за мен.
   Нейния хляб беше обогатен с разни добавки като портокалови корички и касис,неща които нямаше да използвам.Затова отворих Гугъл и поразгледах как го правят българските кулинари.Оказа се,че наистина е много лесен.
     Най-важната съставка в този хляб е,че ирландците използват butermilk или както го наричаме ние мътеница.Само че лично аз няма откъде да намеря този продукт,затова приложих това с което го заменят нашите кулинари,а именно гъст айрян.Важно е не просто да прибавите кисело мляко,а да е разбито на айрян.

Какво е необходимо:

брашно - 4 чаени чаши (имайте подръка и за оформянето)
сода - една препълнена чаена лъжица
сол - 1 препълнена чаена лъжица
айрян - 250 ml
масло (размекнато,но не разтопено) - 1 супена лъжица


Пресявате брашното със содата и солта.
Прибавяте маслото и го намачквате във брашното.
Добавяте и айряна и бъркате докато получите лепкаво тесто.
Набрашнявате си плота и изсипвате тестото.С помоща на разсипаното по плота брашно правите хубава топка.
Слагате в тава (аз посипах отдолу малко брашно)
Поръсвате брашно върху хляба и правите разрези .
Пече се на 190 градуса 40-45 минути.
Яде се топъл,най-често с масло и сладко (според чуждите сайтове и кулинари).





Тъй като това е много бърз хляб и е най-вкусен топъл,направете си хляб за едно ядене,не оставяйте за после или за другия ден.

Хлябът не е голям,дори се оказа че нямам малка тавичка за него,затова е в по-голяма която малко заблуждава за големината му.

В няколко английски кулинарни сайта използваха наполовина бяло и наполовина пълнозърнесто брашно.Това ще го опитам следващия път...

Тъй като за първи път го правих на село,го сервирах със селското ни гювече,каквото си правим почти всеки път щом сме там.




четвъртък, 11 май 2017 г.

Омлет? Нищо сложно под слънцето

 


   Държа да отбележа,че нямам представа дали начина, по който правя омлети отговаря на изисквания,учебници,рецептурници или където там пишат за омлетите.Както и с другите ястия,за мен е важен крайния резултат и вкуса.А моите омлети винаги ми се получават.Ами да,хваля си се.Много неща не мога да правя,но омлети да и днес докато си правех един обикновен със сирене,реших че трябва да ви споделя как ги правя.

   Има няколко важни условия за получаването на хубав омлет.
- незалепващ тиган
Преди време ми подариха едно малко тиганче на Делимано и сега си го използвам предимно за омлети.Преди него използвах тефлоново,така че важното е  дъното да е незалепващо.Освен,че лесно се обръщат няма нужда от много мазнина.
-капак
Капака може да не е на тигана,както в моя случай.Така се случи,че капака на една тенджера "заспа" на тиганчето ми.Не мога да обясня научно наличието на капак,но и той е важно условие.
-да се разбие точно преди да се сложи в нагорещения тиган
Истината е,че не разбрах веднага,че това е важно условие за хубавия и най-важното пухкав омлет.Понеже омлетите винаги се правят набързо,така се случваше че разбивах всичко и слагах в тигана.Докато веднъж не се наложи да свърша нещо друго и разбитите яйца постояха известно време.Тогава омлета стана плосък като палачинка.Важно е разбивайки да вкарате въздух и после омлета е като облак.
-ако добавяте други продукти ги слагате в купата при разбъркването.
Не ги слагате предварително или после отгоре.Ако някой от продуктите изисква обработка,например лук,изпържвате го предварително,охлаждате и добавяте съм суровата яйчена смес.
-въпреки това,че тигана е незалепващ е важно да има дори капка мазнина
В моя тиган слагам около една кафяна лъжичка.Ако и това ви е много оберете с готварска хартия или салфетка,но не избърсвайте, а замажете.
-температурата трябва да е средна,може да е силен огъня докато загрее тигана,но после докато се приготвя омлета,котлона трябва да е намален.


   В моя малък тиган за един нормален омлет използвам следните основни продукти:

-яйца - два броя
-прясно мляко - 1 супена лъжица
-щипка сол
-зехтин или олио, които капвам в тигана - около 1 каф.лъжичка

Всякакви други добавки като сирене,кашкавал,чушки,колбас се преценяват така, че да не са в количество по голямо от разбитите яйца(в такъв случай по добре да се направи фритата)

Начин на приготвяне на обикновен омлет:



  • В купа чуквам двете яйцата,добавям прясното мляко и малко сол.
  • Включвам котлона и капвам в тигана зехтин (може и олио или да се натрие с масло).
  • Когато тигана се нагрее,разбивам продуктите в купата и веднага ги изливам в тигана.
  • Капака се слага също веднага.
  • След две-три минути махам капака,повдигам крайчето на омлета и ако има вече коричка с помоща на голяма решетъчна лъжица или лопатка или и двете обръщам омлета.
  • Няма да се пречупи.Щом отдолу се е запекъл,действайте смело.Той вече е стегнал и дори да се огъне,после ще го оправите с вилица.
  • За първи опит може да го прегънете и с вилица да издърпате края.
  • Ако още се съмнявате че ще се справите както мен в началото,има и един много лесен начин при който омлета се запазва цял.
  • Взимате една чиния и плъзгате омлета в нея.Тук се разбира колко полезно нещо е тигана да е незалепващ,защото омлета буквално сам тръгва.
  • После захлюпвате чинията и омлета пада върху неизпечената страна.
  • Вече няма нужда от капак и след минута сервирате идеален,пухкав омлет. 

Омлет със спанак
Ако е бейби спанак няма нужда от бланширане,само измивате и нарязвате.Ако е голям топнете го за минута две в гореща вода и отцедете много,ама много добре.
Нарязания спанак прибавяте в разбитите яйца и мляко и отново разбърквате.Дори да не може да се разбърква,с вилица разбутайте сместа два три пъти за да вкарате въздух.
Останалото е както при обикновения омлет.


Омлет като тортиля с картофи и пресен лук
За един омлет ви трябва един сварен картоф и два стръка пресен лук.В малко зехтин задушавате нарязания лук и намакчан или нарязан на кубчета картоф.
В купа разбиваме яйцата,млякото и щипка сол.Прибавяме лука и картофите.Разбъркваме с вилица както се разбрахме за да влезе въздух и изливаме в тигана.





А най-добрите омлети се получават от домашни яйца,по възможност снесени от доволни и щастливи кокошки (двете не винаги са свързани) :)




Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям са Ви интересни заповядайте при мен и във Фейсбук: