Страници

неделя, 4 юни 2017 г.

Барселона - град,в който искам да се връщам 1част

   Нямах никакво намерение да ходя на екскурзия в друга страна по това време на годината.Пазех се за други дестинации тази година или по скоро бюджета ми правеше намеци да внимавам в картинката.Само че как се отказва възможност за Барселона, че и други интересни спирки.Ами трудно се отказва и докато се усетим, вече ни пишеха квитанция за платената сума.
   Имаше си още предимства екскурзията.Тръгването и връщането си беше от нашия град,а километрите до Барселона щяхме да прелетим в един съботен следобед.Опита от миналогодишната екскурзия до Италия/пътеписа е Италия - екскурзия по утъпканите туристически пътеки/ показваше,че комбинацията самолет и автобус е много удачна за нас.Затова нямахме търпение да потеглим.
   В Барселона съм била няколко пъти,но преди много години и всяка следваща година си обещавах,че тази пак ще отида.Но така се случваше,че други непознати дестинации я изместваха...до този месец май.


   Самолета ни достави в топлия късен каталунски следобед,а автобуса ни разходи сред някои от барселонски красоти.Започнахме от хълма Монтджуик,от който се разкриват невероятни гледки към пристанището и целия град,Олимпийското село,завъртя ни покрай площад Испания с двете високи кули и ни заведе в близост до една от забележителностите на града,пеещите фонтани.Поради ред причини досега не ги бях виждала в действие и честно казано не очаквах да ми харесат толкова.Хареса ми танца на осветената в различни цветове вода,особено когато изглеждаше като огромен цветен облак пара.Музиката за съжаление не се чуваше много ясно поради огромната тълпа и шума от самата вода,но това не пречеше да ни прикове вниманието още с първите ноти.Песента беше "Барселона" разбира се,на феноменалните Фреди и Монсерат.












   Ден втори и срещи с Гауди.Когато връчвали дипломата по архитектура на Гауди казали, че я дават или на луд или на гений.Бих казала,че ако искаш да направиш нещо гениално,не е лошо да си малко луд.
   Саграда Фамилия предполагам не се харесва на традиционалистите,но за всички останали тя е едно истинско бижу.Като излязла от сън или приказка или и двете заедно.За нея е писано много,а в музея към базиликата със снимки и текст се разказва цялата история до сега.Защото тя историята продължава и когато бъде завършена ще бъде съвършена и мога само да си пожелая да я видя и тогава.
   А когато става въпрос за подобни грандиозни строежи,които продължават с векове винаги съм си мислела,какво ли е усещането да знаеш, че няма да видиш завършен своя труд,но пък той ще остане за поколения след теб и името ти няма да бъде забравено.













   С парка Гюел,който също е свързан с името на Антонио Гауди имахме малко разминаване и въпреки направените резервации не можахме да влезем във вътрешноста,терасите и къщите.Поради големите тълпи от туристи от няколко години там се влиза само с билетче,за което е нужна предварителна резервация.Затова разгледахме общите части и се разходихме покрай оградата,откъдето направихме по няколко папарашки снимки.Гущерчето обаче,онова шареното което краси всяка картичка и сувенир свързани с Барселона и Гауди беше прикрито от любопитни и неплатили си очи.







   След парка последваха няколко тигела покрай къщите сътворени от Гауди и спирка на площад Каталуния с неговите фонтани.Там се смесихме с тълпата по Рамблата и се разходихме из готическия квартал и неговите тесни улици.
   Много народ има по тази улица Ла Рамбла.Преди смятах,че под Айфеловата кула могат да се видят хора от целия свят,сега си мисля че на тази улица има още повече.Вървейки по нея се стига до Пристанището,а в пресечките ще попаднете в един различен стар свят.
   Не забравяйте да се намокрите на чешмата,това почти ви гарантира повторно посещение в Барселона и ако зависеше от мен бих си взела вода и за вкъщи,да си гарантирам идването.

 











    Пуебло Еспаньол или иначе казано испанското село е комплекс от 117 сгради,които представят архитектурата и особеностите на всички испански области.Нещо като Испания в умален вид,но макетите на къщите и постройките са си в реални размери.То е създадено по време на второто световно изложение в Барселона през 1929 година и се намира много близо до фонтаните на Монтджуик.
   Навсякъде има разяснителни табели коя сграда за кой район е характерна,а в магазинчетата се представят характерните за всеки край изделия и сувенири.Има заведения разбира се,а на централния площад се провеждат различни панаири и фестивали.















Следва продължение...


Ако историите,които разказвам от различни места по света и у нас ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката ми:


Други испански истории:


Няма коментари:

Публикуване на коментар