Страници

понеделник, 31 август 2015 г.

Меджиди табия

   Всичко започна преди много години,когато видях снимка от високо на тази крепост.Останах много изненадана,че това място е в България.Обикновено нашите крепости изискват доста въображение за да си ги представи човек,а тази си изглеждаше съвсем истинска и запазена.Говоря за запазените ни старини,а не подновените такива напоследък.Мястото веднага влезе в тефтера с обекти,които трябва да се посетят.
Снимката е от Интернет
   Това всъщност е турски форт,построен за допълнителна защита по дреме на Кримската война.Намира на няколко километра южно от Силистра и ако сте в този край на страната,отделете й време заслужава си.Тя е най-добре запазената крепост от онези години.Можете да се разходите навсякъде,а вътре има подреден музей с доста интересни експонати.










петък, 28 август 2015 г.

Бордигера - любов от пръв поглед

   Никога не бях чувала за градчето Бордигера докато не се оказа,че при една екскурзия ще нощуваме там.Много обичам такива селища,които няма как да се видят в една екскурзионна програма,освен ако не си я направиш и реализараш сам.В другия случай както се получи при нас,да използваме мястото за гара разпределителна като нощуваме там и всяка сутрин потегляме нанякъде.
   Разпитах Гугъл-а за него и се оказа,че то съвсем не е неизвестно или забутано в девета глуха градче.Градът е част от Лигурската ривиера и си имаше история и доста забележителности,които вече нямах търпение да разгледам.
   Пристигнахме в една топла септемврийска вечер и още с гледката от терасата на хотела разбрах, че това място много ще ми хареса.Нямах търпение на другия ден да се разходим.
Гледка от стаята ни в хотела когато пристигнахме
Гледка от стаята ни в хотела рано сутрин
     В Бордигера е живяла италианската кралица Маргарита Савойска.В нейна чест има паметник,който се намира в подножието на прекрасен парк.Разходката ни започна оттам,продължи по улиците на града,видяхме и двореца където е живяла кралицата.За съжаление точно в този ден беше затворен за посещение.Снимахме това и онова по пътя си и когато стана време за кафе,седнахме в първото срещнато кафене.Имаше различни малки заведения в центъра на това градче,но така се случи,че и двата пъти когато се разходихме там пихме кафе и обядвахме на едно и също място.Храната обаче беше превъзходна,така че нямаше значение,че не опитахме кухнята на други.





    Разходихме се и покрай морето по крайбрежната улица,където привечер се изсипва цялото население.Улицата е наречена Аржентина,в чест на Ева Перон,която прекарала цял един ден тук за да я открие,а този ден местните хора смятат като началото на възраждането на туристическия живот тук след войната.А ако се разходи човек по шосето свързващо Бордигера със Санремо сутрин, може да позяпа рибарите,които разтоварват улова си.По същия път може да се стигне и пеш до ботаническа градина с кактуси,която обаче се оказа доста далече,а нямахме достатъчно време.




     За Бордигера научих,че става много известно място за англичаните в средата на 19ти век когато действието на много популярен по онова време любовен роман се развива именно по тези места.Явно така са се впечатлили британците от този роман,че започнали масово да си купуват вили в района.Имало е момент когато англичаните са били повече и от местните италианци.Това май важи и за много изоставени села в България.Освен в роман участието на Бордигера се изразява и в живота на Моне,който е живял и творил тук.Видях много интересна карта, на която са показани местата изобразени в неговите картини,както са ги видели очите на художника.
     Друга интересна подробност за Бордигера е,че в района се отглеждат палми и именно оттук се доставят палмовите клонки за Ватикана по време на католическата Цветница.
     И за да не чажете,че прекалено се вживявам и замайвам от всичко,което видя,ще спомена че въпреки невероятно синьото море и чиста вода,плажът е ужасен.Плажната ивица е всъщност един каманак и честно казано хората,които лежаха на него са или малко нещо мазохисти или гърбовете им са наистина много издръжливи.Всъщност ако не си лежал на мек,златист черноморски пясък няма как да знаеш,че камъните са за всичко друго,но не и да се лежи на тях по бански.
     Малко туристически подробности,ако някой се интересува.Бяхме отседнали в хотел Parigi,малък семеен хотел,но за размерите на града си беше доста голям.Малки стаи,страхотен изглед,нормална закуска,в началото на крайбрежната улица,има собствен плаж.Единственият недостатък е близоста на ЖП-линията и в стаите от страната на линията е доста шумно при отоврен прозорец.Но за изморени от обиколки туристи не беше кой знае какъв проблем,а и гледката компенсираше шума.Няколко рибни заведения има на крайбрежната улица,а пицарии и кафенета както споменах има в центъра.Градчето е наистина малко и човек лесно се ориентира.Опитайте италианските специалитети от тиквички,банички,пайове и разбира се панирани цветове на тиква.Вкусотия!
      Още гледки от Бордигера:



Да,тоалетна е





Крайбрежната улица



Пълнени цветове от тиквички и нещо като баница с тиквички
Хотелът


   

четвъртък, 27 август 2015 г.

Летни разядки

   Преди да предложа рецептите за любимите ми разядки,реших да проверя какво пише за тях в кулинарните сайтове.Според повечето те са предястия или мезета.Според Уикипедия така се наричат всички предястия,като според консистенцията са топенки,стърганки,хапки и салати.
   Аз ги наричам мачканици и бърканици,като е желателно да са в големи количества,защото като се "разядат",че няма спиране и така до изчерпване на количествата.

Пикантна рязадка с печени червени чушки

Продукти:
  • патладжани - 1 бр по голям
  • червени чушки - около 1/2кг
  • люти чушлета - колкото люто обичате,толкова използвайте
  • кимион - 1 с.л.
  • млян черен пипер - 1 ч.л.
  • зехтин или олио - 2 с.л.
  • скилидка счукан чесън
  • сол на вкус
Приготвяне: Изпичаме патладжана и чушките.Смиламе ги заедно с лютите чушлета.Овкусяваме с подправките.Количеството подправки е на вкус,опитвайте.
Важно е да не се яде веднага,а да се остави половин-един час за да се поемат подправките.
Колкото и да обичам зехтин,като че ли с олио повече ми харесва тази разядка.
Присъствието на патладжана е да балансира сладкия вкус на чушките и да спои всичко.


Разядка с печени чушки и орехи

Продукти:
  • печени чушки зелени и червени - 1/2кг
  • орехови ядки - 1ч.ч.
  • скилидки чесън -4-5бр.
  • майонеза - 5с.л.
  • сол на вкус
Приготвяне: Смиламе всички продукти,объркваме с майонезата и посоляваме на вкус


Разядка с крема сирене и зеленчуци

Продукти:

домати - 5 бр
краставици - 5 бр
чесън - 3 бр скилидки
магданоз - на вкус
риган - 1 щипка ситно стрит
зехтин - 3 с.л.
сол - на вкус
крема сирене - 250 гр

Приготване: Не е необходимо да спазите тези количества.Това е рецепта от вида "колкото има в хладилника" с подправки според вкуса.Всичко се смила и разбърква.За мен е повече като пастет,с който се мажат филийки хляб.

Разядка с патладжан

Продукти:

  • патладжани - 3 бр.
  • майонеза - 4 с.л.
  • сирене /топено,пушено,саламурено/ - 50гр


Приготвяне: Изпичаме,обелваме и отцеждаме патладжаните.Смиламе ги и ги смесваме с майонезата и сирене по желание.Ако използвате топено или пушено разтопете го на микровълнова фурна или на водна бяня.Ако използвате обикновено саламурено сирене го настържете на ситно.Разбърквате всичко и слагате в хладилника да се охлади.

ДА ВИ Е СЛАДКО !

И още лято в Кьопоолу по селски и Лесни постни рецепти
А ето какво пише в Уикипедия относно разядките:
Линк към Уикипедия

Сен Пол дьо Ванс - едно малко френско бижу

   Има места по света,които може да не заемат голямо място на картата,но веднъж посетени заемат голямо място в сърцата ни.Едно такова е френското градче Сен Пол дьо Ванс.Кацнало на един хълм,заградено с каменен зид,това е едно малко бижу намиращо се на няколко километра от Ница.Заобиколено от невероятни пейзажи,с тесни улички и каменни къщи,това е един малък рай,който въпреки тълпите туристи не е загубило своя чар.

   Сен Пол дьо Ванс е мястото за любителите на изкуството във всичките му форми.Много от най-великите творци са посещавали това място,отсядайки тук възхитени от живописната околност.Много от тях оставайки да творят се е налагало да платят с творбите си в  известния ресторант "Ла Коломб дОр",който и днес пази тези шедьоври.
 

   В цялото градче е пълно с галерии и арт-магазини,където всеки може да намери своя стил или да открие нещо ново за себе си.Тук дори магазините за сувенири не изглеждат като до болка познатите кичозни сувенирници,а имат свой стил и чар.Освен обичайните картички,снимки и фигурки,не са за пренебрегване ръчно направените сапунчета,а за любителите кулинари провансалските подправки.Всяко има своя неповторима атмосфера и аромат,където искате да влезете отново и отново.





   Уличките са само пешеходни.И да иска автомобил не би могъл да влезе там.На места дори разминаването на пешеходците е затруднено,особено ако са туристи заети със задачата да запечатат спомените си на фотоапарата.
   Ако посещавате тази част на Франция,не подминавайте отбивката за Сен Пол дьо Ванс,никога няма да съжалявате.