Страници

сряда, 17 февруари 2016 г.

Беглик Таш - мегалитът край морето, който изпълнявал желания

  В приказките на другите народи има нимфи,елфи,феи и т.нат. В нашите приказки има самодиви.Когато видя в нета разказ за тракийско светилище, винаги си представям самодиви.Мистични същества,облечени в бели ефирни роби момичета,които танцуват в призрачна мъглива нощ около огромно огнище.Нещо такова...
  Това място,наречено Беглик Таш или Бегликташ недалеч от Приморско е идеално за самодиви и други такива диви.Само че не са били самодиви,а тракийски жрици и жреци,но пак става.

  Лято е,морско е,защо да не отскочим до морето,но не на плаж,ами така в търсене на неизвестното.В Интернет информацията за светилището е много,упътване също се намира,а на място и лесно се стига,защото имаше табелки с указания за посоката.Доколко още ги има е друг въпрос.Затова набързо,влизате в Приморско,минавате покрай северния плаж,резиденция Перла,стигате гората и там вече си има голяма табела.От нея започва черен път около 1300 метра според надписа.Пътя или по скоро пътеката е сенчеста, така че може да оставите колата и да повървите.Единственото притеснение дойде от предупрежденията за разни влечуги,които също обичали да се разхождат там.Вярно е,видяхме две представителки на този род докато се изкачвахме към мястото.


  За Беглик Таш прочетох много статии,много истории и много легенди.С една дума дори малко от написаното да е вярно,мястото наистина е специално и е имало голямо значение преди много,много години като храм и светилище, най вероятно обслужвало култа към богинята майка и бога на слънцето.
  Покрай този обект се наложи да проверя какво означава думата мегалит,защото Беглик Таш е най - старото открито до сега тракийско мегалитно светилише по нашето Черноморие и Югоизточна Тракия. То е съществувало от края на бронзовата епоха и според археологическите проучвания в него е кипял активен живот до идването на първите християни по тези земи.Та мегалит е огромен камък,който заедно с други подобни на него изгражда някакво съоръжение,както е в нашия случай светилище.Но цялото това съоръжение трябва да е направено само от тези камъни,без никакви други допълнителни материали.И за да ви стане съвсем ясно,Стоунхенж е един такъв мегалит.Само,че не е нужно да ходите чак до Острова за да видите мегалит.Отидете до нашето море и вижте Беглик Таш.
  Първоначално мястото е леко разочароващо,докато не видите особените камъни,своеобразните каменни олтари,трона на върховните жрици,интересната форма на скалите които предполагам са привлекли хората да си спретнат едно светилище точно тук.А някои учени смятат,че те не са естествени,а са пренесени тук,защото не скалите а самото място има значение.Включвате въображението си на максимум и започвате да обикаляте по каманаците.
  Не забравяйте и да си представете гореспоменатите самодиви и най-вече жрици и жреци как правят жертвоприношения,изпаднали в транс.Интересно е,че не са открити животински останки а само растителни,което означава че не са пренасяни в жертва хора и животни а само плодове,зеленчуци и зърнени култури.
  Ако сте по слабички може да се пробвате да минете през един процеп,за който прочетох,че е бил нещо като изпитание за жреците.Само най-чистите и праведни хора можели да минат през него.Но щом са били на плодове и зеленчуци предполагам са минавали теста с лекота.
  В центъра на цялото това място се намира т.нар. Брачно ложе (или Спалнята на боговете), където върховния жрец и жрица са изпълнявали ритуал по съединяване на двете божества.Доколкото разбрах докато е траел ритуала в издълбаните в скалата канали са наливали мляко,олио и вино, които за траките са символизирали въздуха,огъня и въздуха.Изобщо целият ритуал не е бил за изпускане.
  Имало е календар,слънчев часовник,разни други съоръжения по които са предсказвали бъдещето и съдбата на хората.А напоследък даже се твърди,че на това място се изпълняват желания.Единственото условие било,като си пожелаеш нещо силно да вярваш,че то ще се сбъдне.Е да де.

  Ако след всички тези истории ви е станало интересно,добавете Беглик Таш към следващото си пътуване към южното ни море.










Забележка: самодивите разбира се са плод само на моето въображение,но жриците са били съвсем реални и истински :)

И други неизвестности:

По римски стъпки и търсене на легенди в търновския край

Кипиловско кале - една от най-скритите крепости в Стара планина

Скално светилище и провиралка с.Лиляч

Едно тъжно място

Няма коментари:

Публикуване на коментар