Страници

неделя, 7 февруари 2016 г.

По римски стъпки и търсене на легенди в търновския край


  Толкова места за разглеждане има в тази наша страна,че за всеки уикенд мога да измисля различна програма и винаги ще има нови обекти за разглеждане.
 Наред с познатите на всички,винаги може да се вмъкнат и непознати места,които обаче по нищо не им отстъпват,дори в повечето случаи се оказват много по уникални и неповторими и то не само за нашата страна,но дори в световен мащаб.
  Това е една обиколка направена в един есенен ден,когато бях намислила да обиколим само непосещавани досега от мен обекти в района на Велико Търново.

Маршрут: Никополис ад Иструм - обелискът при село Лесичери - Кулата в село Леденик.
  Отдавна исках да разгледам Никополис ад Иструм.След вила Армира на юг,всякакви римски останки са ми интересни,нищо че повечето са малки камъчета и много въображение.(Вила Армира и околностите посетих през далечната 2011 година и разказвам в този пътепис).Това как по нашите земи са стъпвали римляни,строили са техните вечни пътища,които неизбежно стигат до Рим,имало е храмове на различни богове и богини,жрици и жреци и т.нат.
  Никополис ад Иструм се намира лесно и не толкова.Пътувайки по главния път от Търново за Русе,като нищо може да пропуснете отбивката.
 На мястото с първите римски останки за деня пристигнахме рано.На паркинга нямаше никой,дори пазачът и главен отговорник беше пристигнал само преди минути и тъкмо отваряше.
 Оказа се,че града или по скоро останките му,заема доста голяма площ.Повървяхме по алеите,по които са стъпвали римски сандали,подпряхме се на колоните останали от жилищни и обществени сгради,правехме се ,че четем надписи разкриващи част от историята на това място.И понеже нямаше никой,всичко беше потънало в тишина и спокойствие,толкова различно от годините когато тук е кипял градски живот.
 Всичко около повечето останки е описано и надписано.Намерените части от сгради са показани в схеми къде са се намирали,има табели какво и защо се е намирало тук.На мен лично ми хареса как са възстановили всичко.










   И малко исторически факти за мястото.Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките, Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция Тракия. Официален език бил гръцкия.В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци се грижела за поддържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера,Атина,Кибела и др. Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети.За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби.
   Само си представете какво крият всички тези камъни...
   Заредени с римска история продължаваме към село Лесичери към едно уникално място.За него има информация в интернет,но си мислех че няма да го намерим поради неговата неизвестност,а и както прочетох е имало много опити да бъде премахнат,защото е пречел на местните хора поради някакви си техни причини.Опасявах се,че може и да успели.
 Излизайки от селото обаче,след няколко минути го видяхме,стоеше си там самотен.Каменният обелиск...Добре, че беше сухо и не беше изорано,защото само прекосявайки нивата може да стигнете до него.
 Този каменен обелиск е единствен по рода си в цяла Европа.Величественият монумент с височина 11 метра е издигнат през втори век след Христа.Според историческите данни за него,които открих в Интернет подобни каменни стълбове обелиски са открити в много малко провинции на някогашната Римска империя. Пак според тези източници Обелискът край Лесичери няма аналог в Европа, а няколко подобни са локализирани само в Северна Африка.
  Единствен,уникален,а забравен...






 Правя една вметка,че тук наблизо,около село Мусина се намират и пещери,които за любителите пещерняци са много интересни и ако сте в този район,може да ги разгледате.

  Излизаме на главния път и не след дълго видяхме табелата за селото където е следващия ми обект от програмата,село Леденик.Навлизайки в него отдалече се вижда и това което исках да посетя,а именно Кулата на Шемши бей.Историята й е колкото красива,толкова и трагична.На Шекспир щеше да му хареса.
  Легендата разказва,че сина на бея се влюбил в една мома от селото.Родителите й естествено били против и за да откажат младежа от намеренията му да я вземе за жена,сложили в храната на момичето приспивно биле.Тя заспала непробудно,а на всички било казано, че е мъртва.Научавайки за смъртта на своята любима,сина на бея се самоубива.Беят обаче научил за измамата и отмъстил като изклал родителите на момичето.От своя страна брата на девойката събрал дружина и нападнал бея,но той се измъкнал и избягал.Такава е историята на Кулата на Шемши бей.Да ви прилича на някоя друга?
  А извън история и легенди това е най-високата битова сграда на балканския полуостров,изградена само от камък.
  В един сайт бях чела,че би трябвало да има музей в кулата,но и двата пъти когато съм минавала няма никакви признаци някой някога да отваря вратите й.






  Ако обичате да си правите разходки из България,надявам се да съм ви дала идея за една такава.Заслужава си.
  А другите ми пътеписи за такива разходки може да прочетете,ако са ви е интересно тук:

Кипиловско кале - една от най-скритите крепости в планината

До Цигов чарк и други попътни чаркове

Пътешествие по Северното черноморие

Скално светилище и провиралка село Лиляч

Меджиди табия

Дяволският мост,едно райско място

Един ден в розово

Назад във времето за един ден

Поморие - солено и древно

Няма коментари:

Публикуване на коментар