Страници

неделя, 25 септември 2016 г.

Средиземноморски солен кекс



     Кексът си е правен у нас,в моята си кухня,но реших да си го кръстя така защото трите му главни аромата ми напомнят за средиземноморските земи:зехтин,маслини и розмарин.


 Продукти:

Две яйца
Две супени лъжици кисело мляко
Пет супени лъжици зехтин
Две чаени чаши брашно плюс още около две супени лъжици
Една чаена лъжичка сол
Едно пакетче бакпулвер
Стръкче розмарин
Десетина натурални маслини



Първо махнах костилките на маслинките и ги нарязах.В чинийка сложих две супени лъжици брашно и хубаво ги овалях в него.
В купа разбих яйцата с киселото мляко и зехтина.Нарязах на ситно розмарин,количеството е около една чаена лъжица,но все пак не прекалявайте,защото аромата е силен.
Прибавих брашното,солта и бакпулвера и разбих до получаването на гъста кексова смес.Наложи се да разредя с една супена лъжица вода.
Накрая добавих набрашнените маслини (само тях без брашното,в което бяха) и разбърках внимателно сместта.
Имам една правоъгълна формичка,която намазах със зехтин и набрашних с брашното,в което бяха маслинките.Като ще правим средиземноморски вкус,нека е до край.
Изсипах сместа в тавичката и пекох на 190 градуса двайсетина минути.
Не се надигна равномерно и причината е,че без да искам отворих фурната не на време,но вкуса...вкуса беше разкошен.За аромата в кухнята докато се печеше също няма да ви говоря.А и в края на краищата перфектни стават ястията само в дома на Гордън Рамзи (примерно).

Кекса свърши по-бързо и от Спаначената ми пита,която досега държеше първенството сред солените кексове и пити.

Рецептата за Спаначена пита






Забележка: Използвайте натурални маслини.Онези черните при топлинна обработка понякога добавят химичен аромат,който няма работа в ястията.

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте при мен и във Фейсбук:



сряда, 21 септември 2016 г.

Сливен - двете къщи

  В Сливен има забележителности,не е като да няма.Старите къщи също не са малко,но повечето от тях са толкова разпръснати из целия град,а някои са в такива скрити улички,че дори на местен човек ми е трудно да обясня кое къде е, а на другоселец си е направо невъзможно.
  Двете къщи,които ще ви покажа са от тези,скритите.Хубавото е,че се намират близо до едни от най-големите забележителности на град Сливен,старата фабрика на Добри Желязков и Музея на текстилната индустрия.Веднъж намерили музея,лесно ще намерите и тези две къщи,които пък се намират почти една до друга.
  Тъй като са строени в един период,къщите много си приличат.Чардаци,дървени стълби,големи калдаръмени дворове със задължителните за сливенските дворове чимширени храстчета.Прекрачвайки праговете на големите дървени порти,прекрачвате и в атмосферата на онова време.
  Първата къща си я наричаме къщата на сливенския бит.В нея като деца най-редовно по празници изнасяхме рецитали.Тя не е къща на известен сливенски възрожденец,а както говори и името й пресъздава и показва сливенския бит,живот и обзавеждане от старо време.В последните години вътре се пресъздават обичаи и са изложени сватбени носии от целия сливенски регион.









  Втората къща аз лично я видях наскоро.Възползвах се от случая,че по празници музея организира безплатни посещения във всички обекти и това означава,че задължително ще е отворена и при първия такъв я посетих.Родната къща на Добри Чинтулов,един от най-известните сливналии,чиято песен "Стани,стани юнак балкански" звучи всеки ден в дванадесет на обяд от градския часовник.В къщата е поместен музей посветен на поета-възрожденец.











Адреси на къщите:
Къща-музей Сливенски бит:ул.Симеон Табаков №5
Къща-музей Добри Чинтулов:ул.Възрожденска №5 (на няколко метра от къщата на Сливенския бит)
Сайта на Сливенския музей,където са описани къщите,както и входните такси и работното време: http://www.museum.sliven.net/index.php

Още пътеписи за български обекти и забележителности:ТУК

А за крепостта Туида ТУК

понеделник, 12 септември 2016 г.

Устремски манастир,един сакарски оазис

  Много мислих да спомена в заглавието "оазис сред мръсотията и простотията",но не го направих с надеждата,че нещата са се променили към днешна дата.Защото това е едно прекрасно място,с чудна природа,зелени поляни и река,чиято красота беше покрита с камари боклуци,оставени от празнували посетители на манастира.Защо бе,хора? 
  Манастира иначе е много красив и много голям.С високи дувари,голяма дървена порта,чешми със студена вода,цветенца,мърмореща монахиня и т.нат. Има си всичко манастирско,заедно с това чувство на спокойствие и утеха,което винаги усещам на такива места.Намира се в Сакар планина, на няколко километра от Тополовград до село Устрем и е най-големия по тези земи.












И още манастири на този линк: МАНАСТИРИ