Страници

събота, 25 февруари 2017 г.

Задушено свинско с лук и чушки в глинен гювеч

 

      У нас много обичаме свинско с лук задушено в глинен гювеч.Вариантите при това ястие идват от това,какво ще добавя към лука т.е.какво имам налично като зеленчуци.
    В този случай са няколко чушки сиврия,които бях взела за да пълня пъстърва,но така и не стигнаха до рибата,защото така и не взех риба.Но имах прясно месо и се получи това.

Какво е необходимо:

свинско - 500 грама
зелени чушки сиврии - 4 броя
лук - половин килограм
три-четири скилидки чесън
вино и вода в равни количества
червен пипер - една супена лъжица
сол и олио



Няма нищо по лесно от това да се готви с глинен гювеч.Слагам всичко вътре,капака отгоре,включвам фурната и само чакам да стане готово ястието.
  • Нарязвам месото на късове,лука и чушките на едро и ги слагам в гювеча.
  • Прибавям чесъна,поръсвам със сол и червен пипер.
  • Заливам с вода и вино.Количеството е според това колко сос искате да има.Аз слагам една чаена чаша вода и една чаша вино.Виното може да е бяло или червено,но винаги трябва да е хубаво вино.
  • Ако използвам по-мазно свинско например от врат,не слагам допълнително мазнина,но ако е от бут или плешка задължително добавям поне една кафяна чашка олио.
  • Много хора обичат да слагат различни и по-много подправки.В този случай оставих вкуса да е само на сладкия вкус на лука,който идеално се комбинира с по-трапчивия на виното и чушките.

  А ако се чудите какво има зад гювеча,това е един огретен с броколи за тези,които не обичат месо.Рецептата е тази,но без карфиола и без заливка от яйца,само разтопено в прясно мляко топено сирене а отгоре наредени филийки кашкавал.Основната рецепта е тази:
Огретен с броколи и карфиол


четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Фритата а ла Капрезе


   Дали има по лесно нещо от фритата? Това си е един гигантски омлет на фурна,в който можеш да слагаш каквото ти е на сърце и стомах.
   Моята фритата тръгна от един пресен босилек,който си купих от Кауфланд.Дори през торбичката в чантата ми миришеше разкошно.Като си помисля в каква заблуда съм живяла преди време мислейки, че сухия босилек е като свежия.Трябваше да стигна до Соренто в Южна Италия за да разбера,че двете нямат нищо общо.Защото там сервират колкото прясна моцарела,толкова и свеж босилек.И понеже спомените за това място са силни,в кулинарната част на мозъка ми моцарелата върви с листа пресен босилек






   След босилека естествено си купих и моцарела.После дойде ред на едни чери доматчета,но не от кръглите а тези от вида рома.Тази зима съм пристрастена към тях,защото са много сладки.Буквално сладнят на вкус,не само че са вкусни.И тези доматчета ги слагам къде ли не,от ястия до салати.
   Дотук имах готова салата Капрезе,само че една салата нямаше да свърши работа точно сега и точно за този обяд.Тогава се сетих,че мога да направя фритата с всички съставки на Капрезе-то и да се получи хубав обяд.
   Попътно взех и един ръжен хляб,току що опечен и останалото е история и една бърза и вкусна рецепта...

Основните продукти са:(за една неголяма фритата)

яйца (за къде без тях) - 5 броя от големите 
моцарела - 125 грама
песто Дженовезе (за още по италиански вкус) - 6 чаени лъжички или колкото са парчетата нарязана моцарела
малки доматчета
сол и пресен босилек
зехтин или олио за намазване на тавичката


По традиция фритата се прави в кръгла тавичка,но аз я направих във формата за кекс.
Съда за печене е желателно да е незалепващ,за да може да се извади по лесно готовата фритата.но и да не е, не е голям проблем,защото просто ще си я нарежете без да я вадите.
Намазах много добре цялата форма със зехтин.
Наредих моцарелата,до нея доматчетата.
Върху всяко парче моцарела сложих около една чаена лъжичка песто.


Фурната се загрява на 200 градуса,аз включих и вентилатора.
Както при омлетите,разбърках яйцата точно преди слагане във фурната и залях всичко.
Количеството яйца може да се променя,важното е да са покрити продуктите.
Пече се докато стегне около 20-25 минути,зависи от дебелината.Проверявам с нож.
Нарязах фритата на три парчета и сервирах всяко парче върху филия хляб,нарязан на ситно пресния босилек за още по-силен италиански вкус и аромат.Нарязах допълнително и от доматчетата.
Мамма миа,много вкусна стана :)






За вкусни приказки и разходки насам-натам,заповядайте при мен във Фейсбук:


събота, 11 февруари 2017 г.

Швейцария екскурзионно

  Щом ще пиша за Швейцария ще го направя стриктно,точно,подредено и дисциплинирано.Сигурно затова чак сега някак си ми дойде музата за този разказ,защото аз не съм нито едно от изброените и най-вероятно нищо подредено няма да има в разказа,но ще се постарая.


  Тъй като случилата се екскурзия се случи преди доста вече време,няма да се спирам на забележителности и полезна информация,по простата причина че не искам да заблудя някой в опити да съм полезна,а и тогава решението да тръгнем беше в последния момент и нямах никакво време за лична подготовка.Бяхме се оставили изцяло в ръцете а водача и програмата.
  Беше месец септември,любимия ми месец за екскурзии.Вече не е горещо,но и не е студено за да се носят излишни връхни дрехи,заради които да мисля колко ли ще ми тежи багажа.
  Полетът ни беше до Милано,преспиване там,малка разходка из града и потегляне с автобус към Швейцария през Стреза,където разгледахме освен градчето и Изола Белла.
За острова вече съм ви разказвала Изола Белла - много красота на малък остров.

Берн.Първите срещи в Берн бяха с едни мечки.Те са символ на града и си живеят в едно заградено пространство до реката.Те са първото и последното нещо,което организираните туристи виждат,защото до техния дом се събират групите от близо и далече.По тази причина предполагам,че присъстват в най-различни пози в много снимки.
   А мечките не са случайни и заради името на града,свързано с немската дума за мечка.Една от легендите разказва,че основателят му херцог някой си,който явно бил много затруднен с избора на име за град,казал че ще го кръсти на първото животно което срещне на първия си лов по тези земи.Ясно е вече,че това било мечка.Та така с името...И като се замисля май повече мечки видях в Берн,отколкото швейцарци.Улиците в центъра бяха почти празни,заведенията също.Ами те хората си бяха на работа,какво друго да се очаква в делничен ден в Швейцария.




    В Берн най-много снимахме едно куче,което се забавляваше с водата.Ама голям акробат беше и така да си правеше кефа,както много хора не могат,особено в Швейцария.


Лозана.В Лозана валя дъжд и единственото което видяхме на сухо беше Олимпийския музей.Който пък си е задължителен за нас,за да се снимаме до табелката с рекорда на Стефка Костадинова.




Женева.В Женева да отидеш и да не видиш фонтана в езерото,значи не си бил там.Да вдигат ръце тези,които са били в Женева и фонтана е бил развален.Няма? Така си мислите...Аз вдигам ръка.Добре,че съм го виждала преди.






Цермат или Зермат и аз незнам.Затова за по-сигурно Zermatt.За това място нарочно преди време написах отделен разказ.Така де,кога друг път ще се отбележа аз от някое световно тузарско място?
   В Zermatt се снима много.Ако човек не е скиор и зимните спортове не го вълнуват толкова както е в моя случай,идеалното време да се посети този курорт е в топъл месец.Защото само тогава ще видите тези невероятни,прекрасни фонтани от цветя,които се изливат от всеки прозорец,от всяка тераса на къщи и хотели.
  Тук бяхме решили да си поръчаме фондю,но като видяхме тези огромни съдове със сирене,а ние двама човека и се отказахме.Щяхме да изтопим хляб на половин хлебозавод.Затова хапнахме наденички,ох какви наденички бяха.Наденички от месо ха ха ха

За цветята,въздуха и наденичките: Zermatt - алпийски въздух за напреднали

Веве и Монтрьо.Тях ги разгледахме набързо в две поредни вечери когато се прибирахме към Лейзин (курорта където ни беше хотела).Вечерни лежерни езерни разходки.





Цюрих.Честно да си призная от Цюрих не помня кой знае какво.Беше почивен ден,имаше нещо като битак където сигурно половината град се беше събрал да си избира стари предмети,дрехи и дрънкулки..Около езерото също имаше страшно много хора, които ядяха наденички,а хляба хвърляха на лебедите.Във водата бяха излезли много яхти и лодки,защото езерото все пак трябва да се използва.Там все пак видяхме и фонтан.Не влизахме никъде,само се разхождахме.Понякога и това е достатъчно за да усетиш един град и едни хора,особено ако няма много време.






   Когато до заведението ти има чешма,защо ти е да ползваш бутилирана.


Люцерн е града, който най-много ми хареса.Тук имаше най-много млади и весели хора,беше шумно и забавно без да е претъпкано и досадно.Имаше си атмосфера града.Може би и духовия оркестър,който ни съпровождаше накрая помогна за добрите впечатления.
   Люцерн е на брега на едно друго езеро.Който го произнесе от първия път има един шоколад от мене:Фирвалдщетското езеро.В Люцерн има и река и затова има и мостове,а най-известния е на всички картички от този град.Освен че е интересен,дървен и с рисунки вътре,той винаги е украсен с хиляди цветя,които преливат от него.Незная дали е най-дългия,но определено е много дълъг този мост 204 метра,което си е доста за мост по моите скромни стандарти.
   Освен моста, в стария град трябва да се разгледат изрисуваните фасади на старите къщи,някои от тях разказват цели истории.А на известно разстояние от центъра е един друг емблематичен паметник за Люцерн,този на един много тъжен и изтерзан лъв.Паметникът е изсечен в една скала и без да изпадам в подробни исторически сведения само ще отбележа, че е посветен на загинали швейцарски войници,защитавали Луи ХVI при обсадата на двореца Тюйлери.












Грюер. И няма как да сме в Швейцария и да не хапнем сиренце.За Грюер освен сиренето,замъка и малкия му размер,няма да забравя пътя до и от него.Тучни зелени ливади,където всяка тревичка като че ли е специално подредена да стои красива и зелена.Крави си пасат тихо и спокойно,а всяка къща покрай която минем прилича на алпийска картичка.Всеки един момент човек очаква да види Хайди и дядо й.
   За Грюер последвайте линка,заслужава си:

Грюер - ...

 Накрая ще спомена и Лейзин,мястото където ни беше хотела,който имаше възможно най неалпийски вид в едно абсолютно алпийско място.Но беше удобен и храната беше превъзходна и сутрин и вечер.А самия курорт се оказа симпатично местенце, около което има зелени поляни,сърнички,елени,мармоти,дървени къщи с цветенца...Швейцарска природна идилия.