Страници

вторник, 21 март 2017 г.

Пилешка кавърма



    Кавърмата е от тези ястия,за които всеки си има рецепта.Основата е една,но според наличности и въображение търпи промени.Може да се приготви с всякакво месо.Тази е пилешка и то не за друго,ами имах пилешки гърди и незнаех на какво да ги приготвя,а ми се хапваше манджа за топене,защото във фурната се печеше хляб.

Какво слагам аз в кавърмата за две порции:

пилешки гърди - един брой
две големи глави лук
две-три скилидки чесън
зелена чушка
три-четири гъбки
три супени лъжици олио
две супени лъжици доматено пюре или нарязан половин домат
чаена лъжица червен пипер
голяма щипка чубрица
сол


  • Нарязваме всичко.
  • В олио запържваме парчетата пиле.Тъй като при тях няма почти никаква мазнина може да се сложи още олио,защото какво е една кавърма без накрая да остане "на мазнина".
  • Прибавяме лука,чесъна,гъбите и чушките и оставяме всичко да се задушава.Когато започнат да омекват прибавяме доматеното пюре или доматите,червения пипер,чубрицата.Разбъркваме добре и заливаме с две чаши вода.
  • Разбъркваме,посоляваме и оставяме на слаб огън да си се готви.
  • Ако обичате по-течно прибавете повече вода и сгъстете с брашно или натурално нишесте накрая.






Докато кавърмата се готвеше във фурната се печаха две хлебчета.Как ги правя съм описвала тук:

Подобна на кавърмата е и тази рецепта,за свинско в гювеч с лук и чушки.

А когато си правите пилешка кавърма,част от пилето може да използвате за тази гъста пилешка супа:
Пилешка супа за гладни ценители


Ако рецептите,които споделям и разказите,които разказвам са ви интересни,заповядайте и във Фейсбук:


Супа с наденица и мерудии


Какво е необходимо:

овкусена наденица - едно парче
олио - една супена лъжица
лук - една глава
моркови - един 
картофи - един голям или два малки
червена чушка - една
фиде - една шепа
смес от стрити на прах кимион,чубрица и черен пипер - една равна супена лъжица да е цялото количество,а съотношението приблизително еднакво
кисело мляко - 3 супени лъжици
брашно - 1 супена лъжица
куркума за цвят - 1 чаена лъжичка
оцет - 1 супена лъжица
нарязан магданоз - колкото искате за свежест


     Това е една от най-любимите ми супи,а аз умирам за супи.Както казва един познат и супа от пирони да ти сипят,само ще си сложиш оцет и пак ще я харесаш.
Количества за супа е трудно да се дадат,защото си зависи от това по-гъста ли я обичате,с повече течност и по малко продукти или гъста почти като каша,както ги наричам кашосупи...
За тази супа са важни продуктите.Повече картофи или по-малко моркови няма да променят вкуса й.Посочените продукти са приблизителни за четири порции.
В тази супичка са важни наденицата и подправките,те я правят различна.
Наденица взимам от овкусената и е важно да е от проверено място,с една дума да е наденица с месо.

  • Нарязвам на ситно лука,моркова и червената чушка и ги задушавам в една супена лъжица олио и малко вода.Не искам да се пържат,а само да омекнат.
  • Заливам с вода според порциите,за мен са четири купички.Посолявам.
  • Махам обвивката на наденицата и късам парченца,които пускам във водата.
  • Когато водата заври се образува пяна от месото,която изгребвам.
  • Ако сте отнели доста течност,долейте топла вода.
  • Добавям фидето и подправките и оставям на слаб огън докато се сварят картофите.
  • Застройвам по обичайния начин.Разбивам добре киселото мляко,добавям куркума за цвят (отдавна не слагам яйца и никой досега не е забелязал),брашно за сгъстяване и оцет.Въпреки,че няма яйца,които да се пресичат аз си го слагам за вкус.
  • Прибавям и ситно нарязан магданоз.
  • Оставям да кипне и спирам котлона.
  • Добре е супата да постои поне десетина минути преди сервиране.


Обичам да си хапвам супите с нещо лютичко.Затова на помощ идват лютите камбички,които си правя през есента.http://svetlalola.blogspot.bg/2015/09/blog-post_3.html



На горещата супа й отива един топъл хляб:


петък, 17 март 2017 г.

Солен чийзкейк


Не откривам топлата вода,даже не и студената с това,че освен сладък чийзкейк може да се направи и солен.Аз обаче не бях правила досега.
Питах Гугъл и той ме зарина с идеи,не само вкусни ами и със страхотен външен вид.
В края на краищата рецептата се оформи в магазина на щанда с млечните продукти.


Какво е необходимо:

солени бисквитки Хогаренас - 200 грама
печени орехи - половин чаена чаша
масло - 1 супена лъжица
крема сирене -100 грама
заквасена сметана -100 грама
извара - 100 грама
ситно нарязан копър - 1 супена лъжица
сол на вкус
краставица за украса


Много обичам биксвитите Хогаренас,във всичките им видове и винаги си имам от тях,затова ги използвах,но вие може да използвате всякакви солени бисквитки.
Смелих ги в чопъра заедно с орехите,при което изкарах акъла на кучето,защото меленето на бисквити се оказа много шумна работа.
Смесих бисквитките с меко масло.Първоначално нямах намерение да използвам масло.При сладките чийзкейкове не използвам,за да не стават прекалено тежки и добавям мъничко вода колкото да се споят,но за този чийзкейк използвах.
Във формата ми с подвижни стени (диаметър 20см) сложих бисквитената смес и я притиснах добре.
Разбих на крем изварата,заквасената сметана и крема сиренето,копъра и посолих.Разстелих върху бисквитите.Крема сиренето трябва да е по-твърдо за да може да се получи плътна смес.
Постоя в хладилника около час,въпреки че според мен нямаше нужда,защото млечната смес си беше добре стегната.
Точно преди да го разрежа нарязах краставички на ситно и поръсих отгоре.
Ако се сложат предварително,не само ще увяхнат но и ще втечнят чийзкейка.
За разлика от сладките варианти,реших бисквитената и млечната части да са почти еднакви,за да се усещат всички вкусове по-равно.




Ако обичате чийзкейкове в оригинален сладък вариант,опитайте тези:




Заповядайте при мен и във Фейсбук за още сладки и солени идеи:

вторник, 14 март 2017 г.

Хлябове - започнати в хлебопекарната,завършени във фурната

 

   Когато си взех хлебопекарна не бях на сто процента убедена,че имам нужда от такъв уред.Мислех си,дали това няма да е поредната вещ,която събира прах.Оказа се след време и няколко изпробвани хляба,че това е една страхотна машинка.Мериш,слагаш,натискаш копче и след време къщата ухае на топъл печен хляб.
    Не я ползвам непрекъснато.Понякога наистина стои с месеци и събира прах,но знам че е там и винаги насреща.С нея си правя бял и пълнозърнест хляб,козунак,но най-много я използвам за тесто.От начина по който го замесва,а повечето от вас знаят,че аз не обичам да меся,се получава страхотно тесто.Много често го оставям и след като програмата е свършила и то буквално излиза от хлебопекарната.С такова тесто правя мекици,пици а в последно време и хляб.Ще си кажете нали тя е затова,да прави хляб тази пекарна.Да,но понякога ми се иска хляба да има друга форма.Освен това е много досадно ваденето на перките на уреда от самия хляб,което разваля вида на няколко филийки.

   Бял хляб...

За тестото:

топла вода - 400ml
зехтин/олио - 2 с.л.
сол - 2 ч.л.
брашно - 800 грама
суха мая - 2 ч.л.


Според указанията първо се слага водата,после сол,олио/зехтин и накрая брашното с маята,като маята не трябва да докосва водата.
Слагам на програмата за тесто и след час и половина то е готово.
Аз оставям още малко,особено ако не бързам.
Изваждам внимателно тестото на плота,придавам му някаква форма и го слагам в тава върху набрашнена готварска хартия.
Пускам фурната на 190-200 градуса и когато загрее слагам хляба.Като се зачерви проверявам с ножа,ако излезе чист хлебчето е готово.
Ако искате коричка когато слагате хляба напръскайте с вода вътре или сложете кубчета лед.
След като извадя хляба задължително го увивам в кърпа и го слагам върху скара.Парата минава през кърпата отвсякъде и прави хляба с приятна мека коричка и в същото време не го овлажнява отдолу,защото е повдигнат.



След като направих белия,на следващия ден дойде ред и на 
пълнозърнестия/типов/ хляб



За тестото:

топла вода - 500ml
зехтин - 1 с.л.
сол - 2 ч.л.
захар - 2 с.л.
типово брашно - 460 грама
бяло брашно - 240 грама
суха мая - 2 ч.л.

Слагаме водата,зехтина,солта и захарта.
Прибавяме брашната и накрая сухата мая,която не бива да докосва водата.
Включвам програма за тесто и след час и половина е готово.
Оставих както и при белия още двайсетина минути докато бухна почти до ръба на кошничката.
Включих фурната на 200 градуса и прехвърлих тестото в тава върху набрашнена готварска хартия.
Тестото може да оформите в някаква форма,аз реших да направя две хлебчета,които да изпека заедно,защото фурната ми нещо прави проблеми напоследък и не пече равномерно.
Готовия хляб завивам в кърпа и слагам върху скара.Важното е да има въздух и под него.

* Когато използвам пълнозърнесто брашно (не типово,което е по финно),тестото не бухва догоре,но хляба пак става много вкусен.Отбелязвам това,ако използвате такова брашно и се притесните за тестото.



Не само за хляб си говорим в страничката ми и във Фейсбук.Заповядайте!

понеделник, 13 март 2017 г.

Какво ми се случи

    На хоризонта засега не се виждат нови посоки в близките месеци.Шосето пред мен е в мъгла за съжаление и не по желание,но има и такива моменти,в които няма какво да се направи.В такива моменти отварям архива.


   Мъглата ме подсети за първия ми полет със самолет,който продължи 24 часа и малко отгоре точно заради една мъгла.
    Новогодишно време,посоката е Малага,Испания,а летището за първи и последен засега път е Пловдивското.Полета е рано сутрин.
    Много народ,чекираме се и отиваме да си чакаме полета.На пловдивското летище залата за отвеждане беше на нивото на пистата,прозорци много а видимост абсолютно никаква.Имахме чувството че сме в някаква плътна пелена и като че ли зад стъклата нямаше свят.Минава час,два,три мъглата си стои а нас от време ни информират че не можем да излетим.Стана обяд,раздадоха ни сандвичи и вода и чакаме ли чакаме.На онези дървени пейки,каквито дори в затвора вече няма.Пълна инквизиция за едни нежни човешки части.Настъпи следобед,дойде вечерта.Ние стоим затворени.Не можем да излезем навън,не можем и да се върнем назад,защото са ни чекирали вече.Правила...
    Настъпи нощ и няма накъде вече,никой не иска да влезе в зала със затворени неизлетели пътници отиващи да празнуват нова година,още повече да ги пазят цяла нощ.Затова преброени няколко пъти и под строй ни качиха в автобуси и ни настаниха в хотел Санкт Петербург.Каква стана тя,уж към Испания ,а се върнахме обратно.Да де,ама ние нямахме някаква спешна работа никъде,така че това си беше част от приключението.Нощувка и вечеря за сметка на авиокомпанията не се случва често.
   Дойде сутринта,а мъглата си беше все още там,но с една идея или казано по друг начин с един сантиметър по добра видимост.Пилота решава,че все пак ще ни вдигне над облаците и така и стана.С викове и ръкопляскания и без да се налага да слизаме да бутаме,успя човека.Долу мъгла,отгоре красиво слънце.Капитана явно в добро настроение реши да зарадва престоялите пътници и позволи на всеки един да влезе в кабината.Това в наши дни вече няма как да стане.


   Весели случки с колеги екскурзианти.В един слънчев ден отиваме до Одрин за един ден да се разходим.На връщане е вече късен следобед,пътуваме срещу слънцето,а то красиво обагрено във всички нюанси на жълто и червено.Един двама въздишат,останалите правят снимки и всички му се радваме в тишина.Красив момент с една дума.И в цялата тази красива тишина се чува глас:"Аз сега не разбрах,това изгрев ли е или залез?"
   Летим на връщане от Мадрид.Аз съм до пътеката,а до мен са две приятелки.Гледат през прозореца и си коментират облаците.Без да искам ги слушам,защото съм до тях и няма как да си изключа ушите.В един момент имаше лека турболенция и малко след това чувам следното сериозно изказване: "Гледам го онзи облак и мисля,че не се движи.Сигурна съм,че и ние не се движим.Сигурно сме спрели заради турболенцията докато отмине". Туш!!!


   Да пътуваш в самолет е бързо и удобно,а да пътуваш в автобус е забавно в повечето случаи.Различни хора,различни простотии.Любимото ми е когато преди години имаше пътуващи,притеснени че няма да си намерят храна в чужбина или че няма да се оправят или просто не им се даваха пари,защото навън е голяма скъпотия и защо да храним излишно чужденците с наши пари.Причини много,но резултата от това е пълни торби с храна.Ама не каква да е,а консерви и чат пат по някой буркан с лютеница.Много е интересно да пътуваш и да познаваш миризми.От копърка до русенско варено,през салам камчия и луканка.За портокали и мандарини изобщо не отварям дума.Въпреки,че всичкото това не може да се сравни с един полет когато една корейка извади кутия с храна.Исках да сляза...Веднага!


   Като стана дума за храна,в Португалия пътуваме към Порто и към групата се присъедини собственика на агенцията от португалска страна.Той си имал такъв навик да придружава от време на време по някоя група.Елегантен възрастен джентълмен с обноски от старата школа.Здрависа се с всеки един от нас,представи се,искаше да знае имената ни.По пътя спря и купи ягоди за всички,почерпи ни.Изобщо много приятен господин.
    В Порто в края на програмата се събираме в автобуса за обратно тръгване. Имаше с нас една възрастна двойка,които поради някаква си тяхна причина реши, че точно когато остават две минути до тръгване трябва да се снима с едни гълъби на един площад насред оживен булевард..Слязоха си хората,пресякоха булеварда при което времето ни изтече и полицията само това чакаше за да глоби шофьора.И понеже това не отнема време само да напише фиш,а се попълваха доста документи,времето доста се проточи и потеглихме късно.
  Нашия мил спътник в едни момент решил,че тези мили хора не са виновни за забавянето,въпреки че виновниците бяха на първата седалка и не само не се извиниха,ами и най-нагло обсъждаха че ще закъснеем за вечеря,ни направи много готина изненада.Каза нещо на шофьора и след има няма час автобуса отби и цялата група отидохме в едно крайпътно заведение.Да си по този път и да не опиташ един от най-големите специалитети по тези места,е задължително но не винаги реализуемо поради факта че не ти караш автобуса и почти винаги се придържаш към определена програма.Ние обаче спряхме и опитахме известното в цялата страна печено прасенце сукалче с топъл хляб,кой с биричка кой с винце.За това,че всеки пътуващ спира и задължително опитва от този специалитет научихме от водачката,която се опитваше да запази спокойствие,но се давеше вее в слюнка,защото знаеше къде отиваме.Оттам на сетне пътя към Лисабон продължи с песни и весели истории.Както винаги съм казвала,ставаш си близък с едни хора когато си делил една маса с тях или сте пели песни в един автобус.


   Разбира се най-голямото ми приключение беше в Израел.Когато от цялата група ме отведоха за разпит на летището.Или когато на другата сутрин ни събудиха със сирени,защото да те събудят по телефона е толкова елементарно.Или когато на закуска ядяхме сирене и кашкавал,а вечер месо и риба,защото няма значение че не сме евреи и туристите трябва да спазват кашер и изобщо нямаше да се учудя,ако бяха спипали някой да смесва млечни и месни продукти да го хвърлят в затвора на строг режим,то май друг режим в тази страна няма.Или това,че в събота в хотелите работи специален еврейски асансьор за шабат,който сам си върви и спира на всеки етаж,понеже в събота дори натискането на копче е работа.А на мъртво море как се изприщих от тази саламура наречена море и половин час не можех да си успокоя кожата,при това си потопих само краката до глезените.Хората се къпеха или мажеха с кал,аз ревах от болка само за едни ходила.


   Израел,Йордания и Египет са местата, които не вярвах,че ще видя в този живот.Даже не съм си и помисляла да е в следващия,но ги видях и дишах,защото въздуха там където има пустини е много,ама много различен.Както въздуха на север в скандинавските страни е чист и прозрачен.Екскурзията в Скандинавия е другия връх в туристическата ми кариера.За всички тях съм ви разказвала в пътеписите.


   Както знаете аз не съм професионален турист,не пътувам когато и където реша,не резервирам билети със затворени очи и където се падне да потегля натам.Аз съм средностатистически екскурзиант,който се опитва да извлече максимално като преживяване от всяка една екскурзия или дори почивка и да ви кажа винаги има за разказване.Както за видяното,така и за преживяното.За някои случки се сетих и написах,със сигурност има и други,а дано и предстоят такива.Затова може да се наложи продължение...

Докато на хоризонта не се появи моята следваща посока.


За вас си спомни и разказа с удоволствие Светла Иванова.





вторник, 7 март 2017 г.

Гъбена каша в постен вариант


     Много уважавам Жак Пепен като шеф-готвач.Много може да се научи от него и изобщо ми е интересно да го гледам как готви.Когато той използва гъби печурки в ястията си никога не пропуска да спомене,че когато си ги купува никога не взима пресни.Дори е казвал, че често ходи там където слагат да ги наречем преоценени плодове и зеленчуци и си взима оттам.Защото леко увехналите и потъмнели печурки имат в пъти по наситен вкус и аромат от пресните.Затова когато не ви пречи че са потъмнели,това са гъбите които ви трябват.Такива са и моите за тази най-обикновена гъбена каша.


Какво е необходимо /за две порции/:

гъби - 250 грама
червен пипер - 1 чаена лъжичка
брашно - 1 препълнена супена лъжица
олио - 1 супена лъжица
сол,черен пипер(по желание) и нарязан пресен магданоз

В сух загрят тиган изпичам брашното като бъркам непрекъснато.В момента когато започва да става златисто го махам от котлона.
В супена лъжица олио и толкова вода задушавам гъбите докато омекнат.Посолявам ги.
Поръсвам с червен пипер,разбърквам и заливам с вода за две порции.
Взимам от соса около две три супени лъжици,охлаждам го и в него добавям препеченото брашно.За разлика от суровото брашно това по трудно се разтваря,затова е важно соса който сте взели от готвещата се каша да е охладен.
Прибавям разтвореното брашно в ястието и оставям на бавен огън.
Оставям няколко минути да се сгъсти като разбърквам.
Посолявам кашата.
Разсипвам ястието и поръсвам с пресен магданоз за свежест.
Може да се поръси и с прясно смлян черен пипер.

Във варианта,в който не държа кашата да е постна олиото го заменям с масло.





Ако обичате гъби,пробвайте и тези рецепти:




Заповядайте при мен и във Фейсбук да си говорим за вкусни ястия и разходки по света и у нас

петък, 3 март 2017 г.

Свински ребра/гърди с подправки на фурна

 


   Национален празник,почивни дни,събирания...Все поводи да има хубав обяд колкото и да не ми се занимава тези дни.Хубавото е,че има рецепти, за които не се изискват дълги приготовления,а само съд за печене,подправки и фурна.А да и нещо,което да сложите в съда и във фурната.
     Аз се оказах с малко повече от два килограма свински ребра или по скоро гърди.Вярвате ли или не,но досега не бях правила нещо по-различно с такова месо от обичаните рецепти със зеле или ориз.Затова реших половината да приготвя с кисело зеле както обикновено,а другата половина да експериментирам с някаква марината или подправки.
     Един час преглеждах рецепти в нета и честно казано 99% от всички рецепти включваха мед и соев сос и общо взето всички познати подправки в различни комбинации.Затова реших да заложа на сигурното и да ги направя с мои любими подправки и да видим какво ще стане.Ами станаха,че и отгоре...
    Докато избирах подправките, видях едно пакетче сминдух,което от много време се чудя как да използвам.Ако не знаете, сминдуха се използва като част от мерудията и когато го отворих разбрах защо.Много аромат се беше събрал в едно малко пакетче.Замириса ми на топъл хляб поръсен с мерудия,ама от оня хляб,дето го печаха в селските фурни на камък и с истински огън.


Какво е необходимо:

свински ребра,с месце по тях или свински гърди - 1 кг
чесън на прах - 2 препълнени супени лъжици
чубрица - 1 супена лъжица
сминдух - 1 супена лъжица
сол - 1 супена лъжица
олио - 1 кафяна чашка
червен пипер
картофи
сол и сминдух за картофите


Измивате ребрата/гърдите.От тези,с които разполагах избрах тези с по-малко сланинки по тях.Киселото зеле носи на мазничко,но иначе не е толкова добре.
В една купа смесих чесъна на прах,чубрицата,сминдуха и солта.Прибавих олиото и около половин чаена чаша вода.Водата я сложих за да мога по лесно да разпределя сухите подправки върху месото.
Хубаво размесих всичко и наредих в съд за печене.
В купата където остана част от маринатата изсипах нарязани картофи,добавих още малко сол и сминдух и хубаво ги разбърках.
Наредих картофите около месото и отгоре поръсих с червен пипер.
Ако обичате пикантни ястия,червения пипер може да е лют.
Залях с половин чаша вода.
Завих с фолио и сложих в загрята на 220 градуса фурна.
След час махнах фолиото и оставих на 200 градуса още 20 минути.Имайте предвид че моите парчета бяха доста големи.
Тези парчета,които ми се видяха по препечени ги обърнах за да се потопят в соса.
Като заключение ще споделя,че сминдуха се усещаше повече върху картофите,отколкото върху месото.Но пък какви картофки станаха,превъзходни!
Трябва да си призная,че от тях си сложих допълнително и определено друг път ще направя само картофи с тази подправка.

Сервирайте задължително със салата!




Заповядайте при мен и във Фейсбук,за сладки приказки за рецепти и разкази от тук и оттам: